Агата Кристи - Седемте циферблата

— Какво не ти харесва?

— Не ми харесва, ме се замесваш в цялата тази история. Вероятността да си навлечеш неприятности е десет към едно и при това положение… — Погледна я така грижовно, че на Бъндъл й стана приятно. — Би трябвало да я държим настрани, нали, Джими?

— Вече й обясних — рече Джими.

— Нали ме разбра, Бъндъл? Можеш да си изпатиш.

Бъндъл се обърна към Джими.

— Ти какво му разказа?

— Всичко.

— Още не съм съвсем наясно със случилото се — призна Бил. — Имам предвид ходенето ти в клуб „Седемте циферблата“ и така нататък. Я се откажи!

— От какво да се откажа?

— От тези занимания.

— Откъде-накъде ще се отказвам? Та те ме държат под напрежение.

— Да, да, под напрежение. Забравяш обаче, че могат да бъдат изключително опасни. Виж какво се случи на клетия Рони.

— Видях — каза Бъндъл. — Ако не беше твоят приятел Рони, едва ли, както ти се изразяваш, щях „да се замесвам“. Но вече съм замесена. И колкото и да ми мънкаш и хленчиш, няма да се откажа.

— Знам, че си смело момиче, Бъндъл, обаче…

— Спести си комплиментите и да се хващаме за работа.

Бъндъл почувства облекчение, задето Бил е приел предложението й.

— Оказа се права за формулата — рече той. — Еберхард разполага с някаква формула, по-точно вече я е предал на сър Осуалд. Той пък я е проверил в заводите си. Под най-строга тайна, както си му е редът. Еберхард го е придружавал. Сега всичките са се събрали в кабинета и, тъй да се каже, приключват пазарлъка.

— Сър Стенли Дигби докога ще остане? — поинтересува се Джими.

— Утре заминава за Лондон.

— Да… — каза Джими. — Поне едно е ясно. В случай че, както предполагам, сър Стенли вземе формулата, то ако тук има да става нещо, ще стане тази нощ.

— Сигурно си прав.

— Изобщо не се съмнявам. Поне времето на действие ни е ясно. Престъпниците ще трябва да проявят изключителна съобразителност. Нека започнем с подробностите. Преди всичко да помислим къде ще е свещената формула тази нощ. Дали ще е у Еберхард или у сър Осуалд Кут?

— У нито един от двамата. Доколкото разбрах, тази вечер ще бъде предадена на министъра на въздухоплаването, за да я отнесе утре в Лондон. Сигурен съм, че при това положение ще я съхранява О’Рорк.

— Е, вече ми е ясно какво да правим. Щом очакваме, че нощес някой ще се опита да открадне документа, трябва и ние да бъдем на поста си, драги ми Бил.

Бъндъл отвори уста и понечи да възрази, но размисли и не каза нищо.

— Между другото — продължи Джими, — кого видях тази вечер в антрето? Униформения портиер на „Хародс“ или нашия стар приятел Лестрейд от Скотланд Ярд?

— Доближаваш се до истината, драги Уотсън — отвърна Бил.

— Излиза — каза Джими, — че ще нахълтаме в неговите ловни полета.

— Няма как да го избегнем — рече Бил, — щом сме решили да си свършим работата както трябва.

— Е, разбрахме се — каза Джими. — Ще си разделим нощта на две смени.

Бъндъл отново понечи да каже нещо и пак се въздържа.

— Добре — съгласи се Бил. — Кой ще бъде първа смяна?

— Да хвърляме ли ези-тура?

— Няма да е зле.

— Добре. Ако е ези, аз съм пръв. Ако е тура, си ти. Хвърлям.

Бил кимна. Монетата се завъртя във въздуха. Джими я погледна.

— Ези — каза той.

— Дявол да го вземе, пак извади късмет. Ще изтърва всичко интересно.

— Човек никога не знае — възрази Джими. Престъпниците са непредсказуеми. В колко часа да те събудя? В три добре ли е?

— Да.

Тогава се обади Бъндъл.

— Ами аз? — попита тя.

— Ти ще се прибереш в стаята и ще си легнеш. И толкоз.

— Така ли мислите? В това няма нищо вълнуващо.

— Не бъди толкова уверена — отвърна любезно Джими. — Може да те убият, докато спиш, а ние с Бил през това време да отървем кожата.

— Да, съществува и такава възможност. Знаеш ли, Джими, тази графиня никак не ми харесва. Вижда ми се подозрителна.

— Глупости! — извика разгорещено Бил. — Тя е извън всякакво подозрение.

— А ти откъде знаеш? — сопна му се Бъндъл.

— Знам много добре, защото ми я препоръча един познат от унгарското посолство.

— А, разбирам — отвърна Бъндъл, изненадана от внезапната му разпаленост.

— Всички момичета сте еднакви — изръмжа Бил. — Достатъчно е една жена да е привлекателна, и веднага започвате да…

Бъндъл и друг път бе чувала този несправедлив мъжки аргумент. Беше й втръснал.

— Добре, добре. Гледай само да не прошепнеш всичките ни тайни на розовото й ушенце. Аз ще си легна. Умрях от скука в тази компания и не мисля да се връщам.