Агата Кристи - Седемте циферблата

— Ще е голяма грешка, ако се опитаме да се правим на много умни — повтори Батъл. — Важното е този уикенд да си нямаме никакви неприятности.

Бъндъл го отмина и се запита дали и другите гости са разпознали или ще разпознаят инспектора от Скотланд Ярд. В съседната стая Джордж държеше намръщен оранжев плик в ръка.

— Досадна вест — каза той. — Получи се телеграма от мисис Маката. Няма да дойде, тъй като децата й са болни от заушка.

На Бъндъл камък й падна от сърцето.

— Неудобно ми е пред теб, Айлийн — допълни любезно Джордж. — Знам, искаш много да се запознаеш с нея. Графинята също ще се почувства разочарована.

— Е, нека не се вълнуваме чак толкова — отвърна Бъндъл. — Щеше да бъде по-лошо, ако беше дошла и ме бе заразила със заушка.

— По начало си права — съгласи се Джордж, — макар и да ми се струва, че болестта не се предава по този път. Нещо повече, убеден съм, че мисис Маката нямаше да си позволи да застраши ничие здраве. Тя е жена, придържаща се към благородни принципи и с високо развито чувство за гражданска отговорност. В тези дни на общонационален подем всички ние трябва да отчетем… — За щастие Джордж съобрази да спре, преди да е дръпнал цяла реч. — Срещата ви се отложи — поясни той. — За щастие ти не бързаш. С графинята нещата стоят другояче, тя е само на кратко посещение.

— Унгарка е, нали? — попита Бъндъл, която искаше да научи нещо повече за графинята.

— Да. Не може да не си чула за Младоунгарската партия. Графинята е сред ръководителите й. Много богата жена, овдовяла е съвсем млада и е решила да посвети парите и силите си за благото на обществото. Участва много активно в борбата за намаляване на детската смъртност, която, доколкото разбирам, в Унгария е ужасно висока. А, ето го и хер Еберхард!

Германският изобретател бе по-млад, отколкото бе предполагала Бъндъл. Беше на не повече от трийсет и три-трийсет и четири години. Държеше се сковано и неловко. И все пак беше симпатичен. В погледа му имаше повече свян, отколкото смущение, а що се отнася до лошия му навик, описан от Бил — гризането на ноктите — Бъндъл реши да го отдаде на нервността, породена от непознатата обстановка. Германецът бе слаб и крехък.

Поведе неловко разговор с Бъндъл на развален английски и двамата посрещнаха с облекчение появата на мистър О’Рорк. След малко с лекотата на нюфаундлендско куче нахълта и Бил и веднага се залепи за Бъндъл. Изглеждаше изненадан и смутен.

— Здравей, Бъндъл! Разбрах, че и ти ще бъдеш тук. Досега бях потънал до уши в работа, инак щях да ти се обадя по-рано.

— Много ли държавни дела за оправяне имаше днес? — попита го със съчувствие О’Рорк.

Бил изстена.

— Не знам що за човек е твоят началник — каза. — Вижда ми се кротък и добродушен. Докато Умника е направо невъзможен. Скъсва ме от работа. На всичко намира кусури и непрекъснато твърди, че не съм свършил нищо.

— Звучи забавно — отбеляза Джими, който току-що се бе присъединил към компанията.

Бил го погледна укорително.

— Никой не знае какво ми е на главата — каза младежът без драматизъм.

— И събеседването с графинята ли имаш предвид? — попита Джими. — Май се е оказало прекалено голямо изпитание за женомразец като теб.

— Това пък какво е? — попита Бъндъл.

— След като приключи следобедният чай — поясни Джими усмихнато, — графинята помоли Бил да я разведе из дома.

— Можех ли да й откажа? — попита Бил, изчервил се като домат.

На Бъндъл й стана неудобно. Податливостта на мистър Уилям Евърсли към женския чар й бе добре известна. В ръцете на жена като графинята Бил щеше да бъде мек като восък. Бъндъл се замисли още веднъж дали Джими Тесиджър е постъпил мъдро, като е посветил и Бил в общото им начинание.

— Графинята е очарователна жена — каза Бил — и безкрайно умна. Да бяхте я чули как говори, докато я развеждах из къщата. Зададе ми какви ли не въпроси.

— Какви въпроси? — внезапно попита Бъндъл.

Бил не й отговори съвсем определено.

— Не си спомням точно. Разпита ме за историята на дома. Също и за старите мебели. Въобще прояви интерес към всичко.

В този момент в стаята се появи графинята. Изглеждаше великолепно, в прилепнала по тялото й рокля от черно кадифе. Бъндъл забеляза как Бил незабавно отиде да й прави компания. Към тях се присъедини и сериозният младеж с очилата.

— Бил и Орангутана здравата са хлътнали — отбеляза през смях Джими Тесиджър.

Според Бъндъл в цялата работа нямаше нищо смешно.