Джон Кейс - Синдромът

— Намерих фенерче — каза й Рамон.

Ейдриън вдигна ръка пред очите си, потрепери и примига безпомощно като заслепена сърна. Рамон завъртя фенерчето и очите на Ейдриън последваха лъча: бе уплашена от това, което щеше да види. Нямаше нищо.

— Ще хвана кучето — каза тя. — Вие оправете осветлението.

Рамон кимна и предпазливо тръгна към кухнята с фенерчето. Ейдриън налучка пътя към вратата на банята; изпитваше нещо като пристъп на морска болест.

— Джак — каза тя, — ела.

Но дращенето стана още по-трескаво. Като отстъпи пред настойчивостта на кучето, тя отвори вратата и направи крачка в непрогледната тъмнина.

По навик щракна ключа на осветлението, после отново, но нищо не стана. Джак се бе свил на няколко крачи до нея и единственият звук беше капането на вода.

— Ники?

Тишина. Нищо.

И после чу гласа на портиера откъм кухнята.

— Намерих го! — И внезапно лампите светнаха и самотен тромпет наду за половин секунда звука си от нула до 80 децибела, прорязвайки неподвижния въздух над мястото, където се намираше Ники — удавена и обгорена във ваната, пълна с помътняла вода. Очите й бяха широко отворени и в тях се четеше някаква изненада.

Стомахът й се надигна, земята се изплъзна изпод краката й и Ейдриън се свлече. Усети болка отстрани на главата. После всичко отново потъна в мрак.

Когато дойде на себе си, един полицай седеше на стола край нея и говореше тихо по телефона. Лампите светеха. Главата й туптеше. Тя лежеше на дивана с една възглавница под краката.

— Здравейте — каза тя, надигна се на лакът и стана. Бавно.

— Ударили сте си главата, когато сте припаднали — обясни й полицаят.

— Припаднала? — Какво значеше „припаднала“? Тя беше в банята и… Внезапно си припомни дългия, пронизващ звук на джаза, очите на сестра си и цялата няма картина. Изхлипа.

— Нищо не сте могли да направите — каза полицаят. — Сигурно е станало моментално.

Тя пак изхлипа, после се разплака.

— Портиерът се обади на 911. Аз и партньорът ми тъкмо бяхме пред сградата.

Тя чак сега забеляза втория полицай — стоеше до вратата и говореше с Рамон.

— М. Е. е на път — добави ченгето. — И линейка. Макар че…

„М. Е. — помисли си Ейдриън. — Медицинският експерт.“ Образът на сестра й изникна пред очите й. Лежеше във ваната, до шията в леденостудената вода. С един уред — радио или нещо подобно — между краката.

Трябваше да я измъкне оттам.

Тя стана и внезапно отмаля и се олюля. Главата й гърмеше като барабана на гимназиалния оркестър. Полицаят я подкрепи.

— Трябва да я извадим оттам — каза тя и направи крачка към банята.

— Не. — Макар и нежно, той я бутна отново на дивана.

— Там ще измръзне! — изхлипа Ейдриън.

— Няма да измръзне. Тя е…

Полицаят се огледа диво, като че ли търсеше някой да му помогне. Но нямаше кой.

— Легнете — рече той. — Каквото и да е било, тя повече не изпитва болка.

Ейдриън се събуди в собствения си апартамент, малко след зазоряване. За нейна изненада все още беше облечена и лежеше върху завивките на леглото. Тъкмо преди да отвори очи си припомни…

Стана, отиде в кухнята и си направи силно кафе с пластмасовата фуния и хартиените филтри, които използваше. Седна пред кухненската маса и си помисли: „Това е. Няма никой друг. Сега наистина съм сирак“. От очите й закапаха сълзи и тя се опита да ги спре, почти гневна. „За кого скърбиш? — запита се тя. — За себе си или за Ники?“ После отпи от кафето и погледна часовника. 6:02. Първата сива светлина на сутринта.

Главата я болеше, там където се бе ударила в мивката на сестра си. Запита се какво би трябвало да прави. „Направи си списък“ — каза си тя. Беше голям спец по изготвяне на списъци; всъщност адвокатите това и правеха в кризисни ситуации: съставяха списъци. Взе химикалка от керамичната чаша до телефона, взе и тефтера и започна:

1. Погребално бюро.

Съдебномедицинският специалист бе казал, че ще се прави аутопсия — вероятно сутринта. Беше й дал служебната си визитка и бе казал да му звънне следобед. Ако не изникнеше нещо непредвидено, щяха да освободят „тленните останки“ в края на деня. Така че трябваше да намери бюро.

2. Да се обадя на М.Е.

3.

Тя се поколеба. Какво беше 3.? После се сети, че точка трета беше шаманът, който бе убил сестра й. Дюран — така се казваше. Джефри Дюран.

Но не. Щеше да се разправя с този кучи син по-късно. В момента имаше по-важни неща. Така че трета точка беше нещо друго. Например заупокойната служба. Пийна от кафето и си помисли какво би искала Ники. И после си спомни: погребална лодка, отрупана с цветя. Веднъж бяха говорили за това, полу на шега, и тя бе поискала това: морско погребение.