Агата Кристи - Илюзия с огледала

— Правя каквото мога — отвърна тя троснато. — Този дом е чисто и просто една лудница! Нищо не може да стане както е планирано!

— Мила Джули! Разбира се, че не може да стане. Чудя се защо изобщо се опитваш. Къде ще настаниш мис Марпъл?

— В Синята стая. Да й я покажа ли сега?

— Да, Джули, моля те. И след това я доведи да пием чай. Днес, струва ми се, ще бъдем в библиотеката.

Синята стая имаше тежки завеси от избелял, пищен брокат, според мис Марпъл, поне на петдесет години. Мебелите бяха от махагон, големи и солидни, леглото — огромно. Мис Белъвър отвори вратата към банята — неочаквано съвременна, с цвят на орхидеи, отрупана с блестящ никел.

— Когато се ожени за Кара, Джон Рестарик направи в къщата десет бани — отбеляза тя мрачно. — Водопроводната инсталация е единственото съвременно нещо тук. Той не искаше и да чуе да се промени нещо друго. Казваше, че къщата имала архитектурна стойност такава, каквато е. Познавахте ли го?

— Не, не сме се срещали никога — отвърна мис Марпъл. — С мисис Сероколд не сме се виждали от много отдавна, макар и да си пишехме.

— Симпатичен човек — обясни мис Белъвър. — Разбира се, не струваше пукната пара, но беше приятен. Чаровник. Жените го харесваха прекалено много. Това го съсипа накрая. Не бе подходящ за Кара. — И тя добави с обикновения си рязък, делови тон: — Прислужницата ще разопакова багажа ви. Искате ли да се измиете преди чая?

След като получи утвърдителен отговор, тя каза на мис Марпъл, че ще я очаква на горната площадка на стълбите.

Мис Марпъл влезе в банята, изми лицето и ръцете си и се избърса доста нервно в красивата кърпа с цвят на орхидеи. Свали шапката си и приглади меката си, бяла коса.

След това излезе, отвори вратата на стаята и видя мис Белъвър, която я поведе надолу по сумрачното стълбище през голям тъмен салон в една стая, с покрити с книги стени и голям прозорец, гледащ към изкуствено езеро.

Мис Марпъл се приближи до Кари Луиз и заговори:

— Каква голяма къща е тази. Имам чувството, че ще се изгубя.

— Да, зная. Безобразна е. Строена е от някакъв търговец на стомана или нещо подобно. Скоро след това фалирал. Не се учудвам. Имаше около петнадесет всекидневни, до една огромни. Не разбирам какво можеш да правиш с повече от една. Да не говорим за спалните. Толкова излишно пространство! Моята е ужасна. Разстоянието от леглото до тоалетката е невероятно! И има тежки червени завеси.

— А не си ли я осъвременила?

Кари Луиз я погледна с лека изненада.

— Не. В общи линии къщата е такава, каквато беше, когато живеехме тук с Ерик. Боядисвана е, разбира се, но винаги в същия цвят. Тези неща нямат кой знае какво значение, нали? Искам да кажа, че не си струва да се хабят толкова много пари за ремонт, след като има къде по-важни неща.

— Нищо ли не е променяно?

— Всъщност, много неща. Запазихме само средната част такава, каквато беше — големия салон и стаите отгоре и отстрани. Те са най-хубавите и Джони — вторият ми съпруг — се умиляваше от тях. Казваше, че в никакъв случай не трябва да се променят. Той бе художник и дизайнер, разбираше от тези работи. Източното и западното крило бяха ремонтирани основно. Стаите сега са разделени на по-малки, така че вече има кабинети и спални за преподавателите и така нататък. Момчетата са в сградата на колежа. Вижда се оттук.

Мис Марпъл вдигна очи към тухлените постройки, които се подаваха над дърветата, но погледът й бе привлечен от нещо друго по-наблизо. Тя се усмихна.

— Колко красиво момиче е Джина!

Лицето на Кари Луиз светна.

— Нали? — каза тя тихо. — Радвам се, че е отново при нас. В началото на войната я изпратих в Америка при Рут. Тя говори ли ти за нея?

— Не. Само спомена.

Кари Луиз въздъхна.

— Горката Рут! Толкова се тревожеше за брака на Джина! Колко пъти й казвах, че не мога да обвиня момичето за нищо. Рут не си дава сметка, че старите класови бариери вече са си отишли. Или поне са на път. Джина помагаше на армията и там срещна този младеж. Служеше във флота и военното му досие беше отлично. След седмица се ожениха. Естествено нямахме никакво време, за да разберем дали наистина си подхождат, но в наши дни е така. Младите хора са други. Може да си въобразяваме, че много от деянията им са неразумни, но трябва да приемаме решенията им. Все пак Рут бе много разтревожена.

— Смяташе младежа за неподходящ ли?

— Непрекъснато повтаряше, че не знаем нищо за него. Беше някъде от Средния запад, не разполагаше с никакви пари и, естествено, никаква професия. Навсякъде има стотици младежи като него, но Рут не мислеше, че той е подходящата партия за Джина. Както и да е, ожениха се. Толкова се радвах, когато Джина прие поканата ми да дойде тук с мъжа си! С толкова неща се занимаваме… Има всякаква работа. Предложих, ако Уолтър иска да специализира медицина или да учи нещо, да го направи в Англия. В края на краищата, това е домът на Джина. Радвам се, че тя е тук, че в къщата има толкова топъл, весел, жив човек!