Агата Кристи - Илюзия с огледала

Мис Марпъл кимна и погледна двамата млади, застанали недалеч от езерото.

— Много хубава двойка са — отбеляза тя. — Не се учудвам, че Джина се е влюбила в него.

— О, но това не е Уоли. — Изведнъж в гласа на мисис Сероколд се появи смущение. — Това е Стив — по-малкият син на Джони Рестарик. Когато той си отиде, момчетата нямаше къде да ходят през ваканциите, така че винаги съм ги канила тук. Те смятат къщата ни за свой дом. Сега Стив живее изцяло тук. Ръководи театралните занимания. Имаме театър, поставяме пиеси… Насърчаваме артистичните наклонности на младежите. Луис смята, че до голяма степен престъпността на непълнолетните се дължи на желанието им да се изявят. Повечето от тях са били ужасно потиснати в семействата си, а кражбите и побоищата ги карат да се чувстват герои. Насърчаваме ги да пишат пиеси, да ги играят, да рисуват декори. Стив ръководи театъра. Ентусиазиран е. Вдъхва живот на всичко това.

— Разбирам — кимна мис Марпъл замислено.

Тя виждаше твърде добре на големи разстояния (доста от хората в Сейнт Мери Мийд се бяха убедили в това за своя сметка) и сега много ясно забеляза лицето на Стивън Рестарик, който разпалено говореше нещо, застанал пред Джина. Нейното лице не се виждаше, защото тя беше с гръб, но изражението на младежа не можеше да бъде сбъркано.

— Не е моя работа — обърна се мис Марпъл, — но предполагам си даваш сметка, че той е влюбен в нея?

— О, не… — Кари Луиз доби смутен вид. — Не, надявам се да не е така.

— Винаги си летяла в облаците, Кари Луиз. Няма никакво съмнение в това.

Преди мисис Сероколд да успее да отговори каквото и да било, мъжът й влезе откъм коридора с някакви отворени писма в ръка.

Луис Сероколд беше нисък, не особено впечатляващ на външен вид, но личността му се запомняше. (Рут някога беше казала, че прилича повече на машина, отколкото на човешко същество.) Обикновено се съсредоточаваше върху това, което непосредствено го е ангажирало, и не обръщаше внимание на хората и предметите около себе си.

— Тежък удар, скъпа — заговори той. — Онова момче, Джеки Флинт. Отново е започнало. А аз наистина си бях помислил, че този път ще се поправи, ако получи истинска възможност. Толкова го искаше! Нали си спомняш, открихме, че винаги е обичал железниците… С Мавърик решихме, че ако получи работа в тях, ще се задържи на нея и ще влезе в пътя. И ето ти старата история. Дребни кражби от колетите. Дори не предмети, които могат да се продадат. Това показва, че причината трябва да е психологическа. Не сме достигнали до самия корен на нещата. Но аз няма да се откажа.

— Луис… Това е моята стара приятелка Джейн Марпъл.

— О, здравейте — отвърна мистър Сероколд разсеяно. — Радвам се… Те ще го съдят, разбира се. А е приятно момче. Няма много ум, но въпреки това е добро момче. Само от какво ужасно семейство произхожда…

Той изведнъж замълча и машината превключи към гостенката.

— О, мис Марпъл, толкова се радвам, че най-после дойдохте при нас! Колко ли е щастлива Карълайн, че ще може да поговори за старите времена с близка приятелка! Тук в много отношения е тежко за нея… Колко тъга има в живота на тези бедни деца! Надяваме се да останете дълго при нас!

Мис Марпъл почувства магнетизма му и си даде сметка колко привлекателен се е сторил на приятелката й. Че Луис Сероколд е човек, който би сложил работата си преди хората, тя не се съмняваше нито за миг. Някои жени биха били раздразнени от това, но не и Кари Луиз. Луис Сероколд извади още едно писмо.

— Е, във всеки случай има и добри новини. Това е от банка „Уилтшър & Съмърсет“. Младият Морис се справя много добре. Доволни са от него и следващия месец дори ще получи повишение. Винаги съм твърдял, че има нужда от някаква отговорност… И освен това да разбере какво означава работата с пари, какво представляват те…

Той се обърна към мис Марпъл.

— Половината от тези момчета нямат реална представа за парите. За тях те са нещо, с което се ходи на кино или на лунапарк… Нещо, с което можеш да си купиш цигари. Ловки са с цифрите и им доставя удоволствие да си играят с тях. Е, според мен трябва… как да се изразя… да им натриеш носовете в парите… да ги научиш на счетоводство, на пресметливост… Да им покажеш вътрешната романтика, така да се каже. Дай им умения и след това отговорност… Да се занимават с пари официално. По този начин сме постигнали най-големите си успехи. Само двама от тридесет и осем се провалиха. Един дори е главен касиер във фармацевтична фирма, наистина отговорен пост… — Той изведнъж замълча, за да съобщи на жена си: — Чаят е готов, скъпа.