Агата Кристи - Паяжината

Той започна да сгъва масичката за бридж.

— Какво си правила цяла вечер? — попита той, докато прибираше масата в библиотеката.

Клариса беше заета с подреждане на столовете.

— О, Хенри! — възкликна тя. — Това беше една ужасно вълнуваща вечер. Нали разбираш, идвам аз тука със сандвичите малко след като ти тръгна и първото нещо, което се случи, бе, че паднах върху един труп. Ето там — посочи тя. — Зад канапето.

— Добре, добре, скъпа — измърмори разсеяно Хенри, докато й помагаше да поставят креслото на обичайното му място. — Твоите истории винаги са били много интригуващи, но сега нямаме време.

— Но, Хенри, това е самата истина — настоя тя. — И е само началото. Полицията дойде и събитията се заредиха едно след друго. — Тя продължи да говори несвързано. — Имаше и пласьори на наркотици, а мис Пийки не е мис Пийки, а в действителност е мисис Браун и Джереми се оказа убиецът и се опита да открадне една марка на стойност четиринадесет хиляди лири.

— Хм. Трябва да е била втора шведска жълта — отбеляза Хенри снизходително, но всъщност изобщо не я слушаше.

— Май точно такава беше! — радостно възкликна Клариса.

— Ама наистина прекаляваш с фантазиите си Клариса — нежно каза Хенри. Той премести малката маса и я сложи между двете кресла, после забърса трохите с носната си кърпа.

— Но, скъпи, аз не си измислям — продължи Клариса. — Не бих могла да съчиня чак такава история.

Хенри пъхна куфарчето си зад една от възглавничките на канапето, пооправи друга и отиде да остави третата върху едно от креслата. В това време Клариса продължи с опитите си да привлече вниманието му.

— Колко необичайно! — отбеляза тя. — Нищо толкова вълнуващо не ми се беше случвало досега, а тази вечер получих достатъчно за цял живот. Убийство, полиция, наркотици, симпатично мастило, скрити послания, почти ме арестуваха за убийство и накрая едва не ме убиха. — Тя направи пауза и погледна към Хенри. — Знаеш ли, скъпи, в известен смисъл се оказа, че това са прекалено много събития за една нощ.

— Хайде, иди да направиш кафето, скъпа — отговори Хенри. — И утре можеш да ми доразкажеш тези фантастични измишльотини.

Клариса изглеждаше ядосана.

— Хенри, не разбираш ли — попита го тя, — че тази вечер едва не ме убиха?

Хенри погледна часовника си.

— Сър Джон или мистър Джоунс ще пристигнат всеки момент — загрижено каза той.

— Ах, какво преживях тази вечер! — продължи Клариса. — Боже, напомня ми на някоя от историите на сър Уолтър Скот.

— Така ли? — попита Хенри със съмнение, докато оглеждаше стаята, за да се увери, че всичко си е на мястото.

— Леля ми ме караше да го науча наизуст — припомни си Клариса.

Хенри въпросително я погледна, а тя издекламира:

— „О, паяжината, която изплитаме, когато за пръв път в лъжа се оплитаме!“

Хенри сякаш едва сега я забеляза, наведе се над креслото и обви ръце около нея.

— Моят прелестен паяк! — каза той. Клариса опря длани в раменете му.

— Знаеш ли нещо интересно за паяците? — попита го тя. — Женските изяждат мъжките. — Тя почеса врата му с пръсти.

— По-скоро аз теб ще изям — страстно отговори Хенри и я целуна. Внезапно звънецът на вратата иззвъня.

— Сър Джон! — ахна Клариса и сепнато се дръпна от Хенри, който извика едновременно с нея:

— Мистър Джоунс!

Клариса го побутна към вратата.

— Иди и отвори — нареди тя. — Аз ще оставя кафето и сандвичите в преддверието, а ти можеш да ги внесеш тук, когато сте готови. Разговорите на високо равнище могат вече да започват. — Тя му прати въздушна целувка с ръка. — Успех, скъпи!

— Успех! — отговори Хенри. Той тръгна да излиза, но после се обърна. — Искам да кажа, благодаря. Чудя се кой ли е пристигнал пръв? — Той припряно закопча сакото си и си оправи вратовръзката, докато бързаше към вратата.

Клариса взе двете чинии и тръгна да излиза през вратата към преддверието, но спря, когато чу гласа на Хенри, който сърдечно казваше:

— Добър вечер, сър Джон!

Поколеба се за миг, сетне бързо отиде до тайника зад лавиците и натисна лоста. Вратата се отвори и тя се шмугна вътре.

— И Клариса напуска сцената мистериозно — патетично издекламира тя с драматичен шепот и изчезна в тайника миг преди Хенри да въведе в гостната премиер-министъра.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5788

Издание:

Агата Кристи. Паяжината

Адаптация: Чарлз Озбърн

ИК „Селекта“, София, 2000