Агата Кристи - Паяжината

— Лека нощ — отвърна Хюго и излезе от стаята.

Сър Раулънд подреди картите и листите в спретната купчинка на масата, после взе „Кой кой е“ и върна томчето на лавицата. Клариса влезе в стаята, отиде при него и го хвана за ръцете.

— Скъпи Роли — обърна се тя към него. — Какво щяхме да правим без вас? Вие сте толкова умен.

— А вие сте една щастлива млада жена — рече й той. — Хубаво, че не си загубихте ума по този млад негодник Уоръндър.

Клариса потръпна.

— Нямаше такава опасност — отвърна Клариса и нежно се усмихна. — Ако някога си загубя ума по някого, това ще бъдете вие, скъпи — увери го тя.

— Ах, не, само не на мен тия ваши номерца — предупреди я през смях сър Раулънд. — Ако вие…

Той спря, защото Хенри Хейлшъм-Браун влезе през френските прозорци и Клариса стреснато извика:

— Хенри!

— Здравейте, Роли — поздрави Хенри приятеля си. — Мислех, че тази вечер ще ходите в клуба.

— Ами, аз… реших да се върна по-рано — бе всичко, което успя да каже в този момент сър Раулънд. — Доста тежка вечер беше.

Хенри погледна масата за бридж.

— Кое? Бриджът ли? — игриво попита той.

Сър Раулънд се усмихна.

— Бриджът и… други работи — отговори той и тръгна да излиза през вратата към преддверието. — Лека нощ на всички.

Клариса му прати въздушна целувка. В отговор получи такава и от него и той излезе от стаята. После Клариса се обърна към Хенри.

— Къде е Календорф… искам да кажа мистър Джоунс? — попита тя бързо.

Хенри постави куфарчето си върху канапето. С уморен глас, в който се долавяше възмущение, той измърмори:

— Страшно съм вбесен. Не дойде.

— Какво? — не повярва на ушите си Клариса.

— От самолета слезе само някакво неопитно дипломатче — каза Хенри, като си разкопчаваше палтото. Клариса му помогна да се съблече, а Хенри продължи:

— И първото нещо, което направи, бе да се обърне обратно и да излети в посоката, от която дойде.

— Но защо, за Бога?

— Откъде да знам? — Хенри, естествено, бе на ръба на нервна криза. — Явно нещо е предизвикало подозренията му. Но какво? Кой знае?

— Ами сър Джон? — попита Клариса като свали шапката на Хенри от главата му.

— Ето това е най-лошото — простена той. — Беше твърде късно, за да успея да го спра и очаквам да пристигне всеки момент. — Хенри погледна часовника си. — Разбира се, от аеродрума веднага позвъних на Даунинг Стрийт, но той вече беше тръгнал. Ох, цялата тази работа се оказа един ужасен провал!

С уморена въздишка Хенри се отпусна на канапето и в същото време телефонът иззвъня.

— Аз ще го вдигна — каза Клариса и прекоси стаята. — Може да е полицията. — Тя вдигна слушалката.

Хенри я погледна въпросително.

— Полицията?

— Да, тук е Копълстън Корт — казваше в този момент Клариса. — Да… да, тук е. — Тя погледна към Хенри. — За теб е, скъпи — рече после. — От аеродрума в Байндли Хийт.

Хенри скочи на крака и се втурна към телефона, но на половината път се овладя и тръгна натам с достойнство.

— Ало — каза после в слушалката.

Клариса отнесе шапката и палтото му в преддверието, но бързо се върна и застана зад него.

— Да… на телефона — обяви Хенри. — Какво?… Десет минути по-късно… Така ли?… Да… да… да… Не… не… не… Наистина… разбирам… да… Ясно.

Той остави слушалката и изкрещя „Клариса!“, но се обърна и видя, че тя стои зад него.

— О! Ето те. Очевидно десет минути след първия самолет е кацнал друг и с него е пристигнал Календорф.

— Искаш да кажеш мистър Джоунс — напомни му Клариса.

— Точно така, скъпа. Човек винаги може да сгреши — призна той. — Да, изглежда първият самолет е бил просто нещо като предохранителна мярка. Да, направо не мога да схвана начина на мислене на тези хора. Е, както и да е, сега водят… ъ-ъ-ъ… мистър Джоунс насам с ескорт. Ще са тук след около четвърт час. Така, а при нас всичко наред ли е? Подредено ли е? — Той погледна масата за бридж. — Моля те, скъпа, махни тези карти оттам!

Клариса побърза да събере картите и листите и да ги скрие някъде, докато Хенри отиде до табуретката и силно изненадан вдигна чинията от сандвичите и тази с шоколадовия мус.

— Какво е това, да му се не види? — осведоми се той.

Клариса се втурна към него и сграбчи двете чинии.

— Яденето на Пипа — обясни тя. — Ще ги отнеса. И май по-добре да отида и направя още сандвичи с шунка.

— Не сега. Тези столове са пръснати из цялата стая. — В гласа на Хенри се долавяше лек укор. — Мислех, че ще гледаш всичко да е готово, Клариса.