Агата Кристи - Паяжината

— Все едно — настоя сър Раулънд. — Смятам, че тук тя е в безопасност.

Всички обърнаха поглед към мис Пийки — мисис Браун, която отстъпи крачка назад, огледа се и извика възмутено:

— В безопасност?

— Точно това казах — рече сър Раулънд. Той бегло хвърли поглед наоколо и продължи: — Това дете преди малко каза нещо много важно.

Той седна до масичката за бридж, а погледите на всички бяха приковани в него. Настъпи тишина и тогава Хюго се настани срещу сър Раулънд и попита:

— Какво е казала тя, Роли?

— Ако се върнете назад — предложи сър Раулънд, — навярно сами ще се сетите какво.

Слушателите му се спогледаха, а сър Раулънд взе „Кой кой е“ и започна да го преглежда.

— Не разбирам — призна Хюго и поклати глава.

— Какво каза Пипа? — почуди се на глас Джереми.

— Не мога да си спомня — рече Клариса, правейки усилия да се сети. — Нещо за някакъв полицай, за някакъв сън. После искала да слезе тук, но не била напълно будна…

— Хайде, Роли — подкани Хюго приятеля си. — Не бъдете така дяволски загадъчен. За какво е цялата тази работа?

Сър Раулънд вдигна поглед.

— Какво? — разсеяно попита той. — О, да. Онези автографи. Къде са те?

Хюго щракна с пръсти.

— Мисля, че се сещам. Пипа ги пъхна в онази малка кутия на лавицата ей там — спомни си той.

Джереми отиде до лавицата.

— Тук горе? — попита той, намери кутията и измъкна плика отвътре. — Да, точно така. Ето ги — потвърди Джереми, извади автографите и ги подаде на сър Раулънд, който сега затвори „Кой кой е“. Джереми прибра празния плик в джоба си, а сър Раулънд започна да разглежда автографите с пенснето си.

— Виктория Регина, Бог да я благослови — промърмори сър Раулънд, разглеждайки първия автограф. — Кралица Виктория. Избледняло кафяво мастило. Така, чий е пък този? На Джон Ръскин — да; този е автентичен, бих казал. А този? Робърт Браунинг… хм, хартията не е толкова стара, колкото би трябвало.

— Роли! Какво сте си наумили? — попита развълнувано Клариса.

— Придобих известен опит със симпатични мастила и неща от този род по време на войната — обясни сър Раулънд. — Ако искаш тайно да запишеш нещо, не би било зле да го напишеш със симпатично невидимо мастило върху къс хартия и после да имитираш отгоре нечий автограф. Слагаш този автограф на едно място с един-два истински и никой нищо няма да забележи, нито пък навярно ще реши да ги преглежда повторно. Точно както и е направихме по-рано.

Мисис Браун изглеждаше озадачена.

— Но какво би написал Чарлс Селън, което да струва четиринадесет хиляди лири? — осведоми се я.

— Съвсем нищо, уважаема госпожо — отговори сър Раулънд. — Но знаете ли, просто ми хрумна, че може да го е направил от съображения за сигурност.

— От съображения за сигурност? — попита мисис Браун.

— Оливър Костело — обясни сър Раулънд, — е бил заподозрян, че пласира наркотици. Инспекторът пък ни каза, че Селън един-два пъти е бил разпитван от Отдела за наркотици. Съществува известна връзка, не мислите ли?

Когато мисис Браун отговори с недоумяващ поглед, той продължи:

— Това, разбира се, може да се окаже просто някакво мое глупаво предположение. — Той погледна автографа, който все още държеше. — Не мисля, че Селън би постъпил толкова сложно. Навярно лимонов сок или воден разтвор на бариев хлорид. Леко се затопля и номерът става. После винаги можем да изпробваме и с йодни пари. Да, нека първо опитаме с леко затопляне. — Той се изправи. — Искате ли да направим този експеримент?

— В библиотеката има електрическа печка — сети се Клариса. — Джереми, бихте ли я донесли?

— Всичко това е нелепо — изсумтя мисис Браун. — Намирисва на изсмукано от пръстите.

Клариса не беше съгласна.

— Не, не е така. Аз мисля, че идеята е чудесна — заяви тя, а в това време Джереми се върна от библиотеката с един малък електрически радиатор. — Взехте ли го? — попита го тя.

— Ето — отговори той. — Къде е контактът?

— Там долу — каза Клариса и посочи. После задържа радиатора, докато Джереми пъхна щепсела в контакта и след това го остави на пода.

Сър Раулънд взе автографа на Робърт Браунинг и застана до радиатора. Джереми коленичи до него, а другите се насъбраха около тях, за да видят какъв ще бъде резултатът.

— Не бива да възлагаме големи надежди — предупреди ги сър Раулънд. — В края на краищата, това е просто идея, но все пак мисля, че Селън трябва да е имал много сериозно основание да държи тази хартийка на скришно място.

— Това ме връща много години назад — сети се Хюго. — Помня, че като деца си пишехме тайни съобщения с лимонов сок.