Агата Кристи - Паяжината

— Това са невероятни глупости, Клариса — възрази Джереми, като направи несполучлив опит да се разсмее.

— Не, не са — настоя тя. — И след като сте убили Оливър, сте се върнали в клуба и сте позвънили в полицията, така че те да дойдат тук, да открият трупа и да решат, че съм го убила аз или пък Хенри.

Джереми скочи на крака.

— Какви отвратителни глупости! — извика той.

— Не са глупости. Истина е. Зная, че е истина — възкликна Клариса. — Но защо? Ето това не разбирам. Защо?

Те стояха и напрегнато се гледаха един друг известно време. После Джереми въздъхна дълбоко и извади от джоба си плика, в който бяха автографите. Показа го на Клариса, но не й позволи да го вземе.

— Ето защо — каза й той.

Клариса бързо го погледна.

— Това е пликът, в който бяха автографите — рече тя.

— На него има марка — тихо поясни Джереми. — Тя е от марките, при които е била допусната грешка. При тази е сбъркан цветът. Една такава от Швеция миналата година се продаде за четиринадесет хиляди и триста лири.

— Значи това било — прошепна Клариса и отстъпи назад.

— Селън се е сдобил с тази марка — продължи Джереми — и писа за нея на моя шеф — сър Кенет. Но аз бях този, който отвори писмото. Дойдох тук, видях се със Селън и… — той направи пауза.

Клариса довърши вместо него:

— … и сте го убили.

Джереми кимна, без да каже нищо.

— Но не сте могли да намерите марката — предположи гласно Клариса и отстъпи от него.

— Пак познахте — призна Джереми. — Не беше в магазина, затова реших, че ще е някъде тук, в неговата къща. — Той тръгна към Клариса, а тя продължи да отстъпва назад. — Тази вечер си помислих, че Костело ме е изпреварил.

— И затова убихте и него — каза Клариса.

Джереми кимна отново.

— А сега щяхте да убиете и Пипа! — ахна тя.

— Защо не? — попита той иронично.

— Не мога да повярвам! — каза Клариса.

— Скъпа моя Клариса, четиринадесет хиляди лири са доста пари — отбеляза той и се усмихна извинително, но в същото време усмивката му вдъхваше ужас.

— Но защо ми разказахте всичко това? — попита тя, едновременно озадачена и уплашена. — Нима изобщо сте допускали, че няма да отида в полицията?

— Вие наговорихте толкова много лъжи, че изобщо няма да ви повярват — отговори безцеремонно той.

— О, напротив, ще ми повярват.

— Освен това — продължи Джереми, като пак се приближи до нея, — няма да имате тази възможност. Ниш мислите, че след като съм убил двама души, ще ми е трудно да убия и трети? — Той хвана Клариса за гърлото, а тя изкрещя.

Писъкът на Клариса предизвика моментална реакция. Сър Раулънд влезе бързо откъм преддверието и едновременно с това запали лампите на стените, докато полицаят Джоунс се втурна в стаята откъм френските прозорци, а инспекторът излезе забързан от библиотеката. Той сграбчи Джереми за ръката.

— Добре, Уоръндър. Чухме всичко, благодаря — заяви той. — А ето го и доказателството — добави после. — Дайте ми този плик!

Клариса отиде зад канапето и се хвана за гърлото, а Джереми подаде плика на инспектора и хладно отбеляза:

— Значи това е било капан? Много хитро!

— Джереми Уоръндър — рече инспекторът. — Арестувам ви за убийството на Оливър Костело и трябва да ви предупредя, че всичко, което кажете, може да се използва срещу вас.

— Спестете си думите, инспекторе — гласеше спокойният отговор на Джереми. — Нищо няма да кажа. Струваше си рискът, но трикът просто не проработи.

— Отведи го — нареди инспекторът на полицай Джоунс, който хвана Джереми за ръка.

— Какво стана, мистър Джоунс? Да не сте си забравили белезниците? — студено попита Джереми, когато полицаят изви дясната му ръка зад гърба и го забута към френските прозорци. Сър Раулънд поклати тъжно глава, докато го проследяваше с поглед и после се обърна към Клариса:

— Добре ли сте, скъпа моя? — попита той загрижено.

— Да, да, добре съм — отвърна някак задъхано Клариса.

— Изобщо не съм искал да ви излагам на такъв риск — извини се в отговор сър Раулънд.

Тя проницателно го погледна.

— Вие знаехте, че е Джереми, нали? — попита тя.

Инспекторът също се обади:

— Но как се сетихте за марката, сър?

Сър Раулънд се приближи до инспектор Лорд и взе от него плика.

— Ами, инспекторе — започна той, — нещо ми просветна, когато тази вечер Пипа ми даде плика. После прочетох в „Кой кой е“ за работодателя на младия Уоръндър — сър Кенет Томсън, — че бил колекционер на марки и подозренията ми се потвърдиха. А сега, когато той има нахалството да прибере плика под носа ми, разбрах, че съм бил прав.