Агата Кристи - Паяжината

Сър Раулънд върна плика на инспектора.

— Много внимавайте с това, инспекторе. Навярно ще разберете, че е изключително ценен и то не само като улика.

— Преди всичко е улика — отговори инспекторът. — И един изключително порочен млад престъпник ще сърба попарата, която сам надроби. — Той тръгна към вратата на преддверието и продължи: — Все пак още не сме намерили трупа.

— О, нищо по-лесно от това, инспекторе — успокои го Клариса. — Намира се в едно легло на горния етаж.

Инспекторът се обърна и неодобрително я изгледа.

— Ама, наистина, мисис Хейлшъм-Браун… — започна той, само за да бъде прекъснат от Клариса:

— Защо никои никога не ми вярва? — извика жално тя. — Там е. Идете и ще видите, инспекторе. Под валчестата възглавница, на леглото. Мис Пийки го сложила там, опитвайки се да бъде полезна.

— Опитвайки се да бъде… — инспекторът не довърши, изгубил ума и дума. Той отиде до вратата, обърна се и укорително каза: — Знаете ли, мисис Хейлшъм-Браун, вие доста ни затруднихте тази вечер, като ни разказахте всичките тези опашати лъжи. Предполагам, защото сте мислели, че го е извършил съпругът ви и сте искали да го прикриете. Но не трябваше да го правите, мадам. Наистина не трябваше. — Като поклати за последно глава, той излезе от стаята.

— Е! — възмутено извика Клариса и се обърна към канапето. — О, Пипа… — сети се после тя.

— Най-добре да я сложим в леглото — посъветва я сър Раулънд. — Сега вече е в безопасност.

Като разтърси леко детето Клариса нежно каза:

— Хайде, Пипа. Сънчо дойде. Време е да си лягаш.

Пипа се изправи и се поколеба.

— Гладна съм — промърмори тя.

— Да, да, сигурна съм в това — увери я Клариса и я поведе към вратата. — Хайде, да идем да видим какво ще намерим.

— Лека нощ, Пипа — извика сър Раулънд след нея и беше възнаграден с казаното през прозявка „Лека!“ на Пипа. Двете с Клариса излязоха от стаята. Той седна на масата за бридж и започна да прибира картите в калъфчето им, когато в стаята влезе Хюго.

— И таз добра! — извика Хюго. — Никога не бих повярвал. Точно младият Уоръндър. Виждаше ми се съвсем свестен младеж. Образован. Познава все видни личности.

— Но беше готов да убие човек заради четиринадесет хиляди лири — меко отбеляза сър Раулънд. — Това се случва понякога, Хюго, с хора от всички прослойки на обществото. Човек може да е привлекателен и в същото време напълно безнравствен.

Мисис Браун, бивша мис Пийки, подаде глава през вратата.

— Мислех да ви уведомя, сър Раулънд — заяви тя с познатия гърмящ глас, — че трябва да придружа полицаите до управлението. Искат да ми вземат показанията. Не им хареса номерът, който им изиграх. Боя се, че ще ме понахокат. — Тя избухна в смях, дръпна се назад и затръшна вратата.

Хюго остана да гледа към вратата, после отиде при сър Раулънд на масата за бридж.

— Знаете ли, Роли, все още не ми е съвсем ясно — призна той. — Мис Пийки всъщност мисис Селън ли е била или пък мистър Селън е бил мистър Браун? Или пък обратното?

Отговорът на сър Раулънд му беше спестен от инспектора, който влезе в стаята, за да си вземе шапката и ръкавиците.

— Вдигаме вече трупа, господа — уведоми ги той и направи пауза, преди да добави: — Сър Раулънд, имате ли нещо против да посъветвате мисис Хейлшъм-Браун, че ако и друг път така си измисля пред полицията, някой ден ще се забърка в истинска каша.

— Знаете ли, инспекторе, тя всъщност ви каза истината единия път — внимателно му припомни сър Раулънд, — но тогава вие просто не й повярвахте.

Инспекторът изглеждаше леко смутен.

— Да… хм… ами… — започна той. После се съвзе и отговори: — Честно казано, сър, ще ви призная, че истината беше малко трудна за преглъщане.

— О, признавам, че е така, разбира се — успокои го сър Раулънд.

— Но аз не ви обвинявам, сър — продължи инспекторът доверително. — Мисис Хейлшъм-Браун е изключително очарователна жена. — Той замислено поклати глава и каза: — Е, лека нощ, сър.

— Лека нощ, инспекторе — дружелюбно отговори сър Раулънд.

— Лека нощ, мистър Бърч — извика инспекторът, докато се оттегляше към вратата.

— Лека нощ, инспекторе. Добра работа свършихте — отвърна Хюго, отиде при него и те си стиснаха ръцете.

— Благодаря ви, сър — рече инспекторът.

Той си тръгна, а Хюго се прозя.

— Е, да, предполагам, че ще е добре да се прибера и да си легна — съобщи той на сър Раулънд. — Ще се видим пак някоя от идните вечери?

— Както кажете, Хюго — отвърна сър Раулънд, докато разтребваше масата за бридж. — Лека нощ.