Агата Кристи - Паяжината

— С кой ще почнем? — ентусиазирано попита Джереми.

— Аз казвам с кралица Виктория — рече Клариса.

— Не, шест срещу едно, че е Ръскин — предположи Джереми.

— Добре, аз пък залагам на Робърт Браунинг — реши сър Раулънд, наведе се и задържа хартията под радиатора.

— А Ръскин? Много неясна личност. Не разбирам и думичка от поезията му — почувства се длъжен да каже Хюго.

— Точно така — съгласи се сър Раулънд. — Пълен е с тайнствени послания.

Всички проточиха шии.

— Няма да го понеса, ако нищо не излезе — извика Клариса.

— Според мен… да, има нещо — промърмори сър Раулънд.

— Да, нещо се появява — забеляза и Джереми. — Така ли? Я да видя! — възбудено извика Клариса.

Хюго се намърда между Джереми и Клариса.

— Дайте път, млади човече!

— Внимателно! — оплака се сър Раулънд. — Не ме бутайте… да, наистина пише нещо. — Той спря за момент и после се изправи, като извика: — Получи се!

— Какво е? — поиска да разбере мисис Браун.

— Списък с шест имена и адреси — каза им сър Раулънд. — Бих казал, пласьори на наркотици. И едно от имената е на Оливър Костело.

Наоколо се разнесоха възклицания.

— Оливър! — извика Клариса. — Значи ето защо е дошъл, а друг ще трябва да го е проследил дотук. О, чичо Роли, трябва да кажем на полицията. Хюго, елате с мен!

Клариса се втурна към вратата, последвана от Хюго, който пътьом измърмори:

— По-необичайна история не съм чувал.

Сър Раулънд събра другите автографи, а Джереми изключи радиатора и го върна в библиотека.

Сър Раулънд тръгна да излиза след Клариса и Хюго, но се спря на прага.

— Идвате ли, мис Пийки? — попита той.

— Едва ли ви трябвам и аз.

— Разбира се. Та вие сте били партньор на Селън.

— Никога не съм имала нищо общо с наркобизнеса — настоя мисис Браун. — Занимавах се единствено с антиквариати. Аз само купувах и продавах в Лондон.

— Разбирам — отговори сър Раулънд някак неопределено и задържа вратата отворена, за да й направи път да мине.

Джереми излезе от библиотеката и внимателно затвори след себе си. После се приближи до вратата, водеща към преддверието, и се ослуша. Хвърли бърз поглед към Пипа, отиде до креслото, взе възглавничката му и бавно тръгна към канапето, където спеше детето. То се размърда в съня си. Джереми замръзна за момент, но когато се увери, че Пипа не се е събудила, продължи да върви към тази част на канапето, където беше главата й. После бавно започна да приближава възглавницата към лицето й.

В този момент в стаята откъм преддверието влезе Клариса. Чувайки отварянето от вратата, Джереми внимателно постави възглавничката върху краката на Пипа.

— Сетих се какво каза сър Раулънд — обясни той на Клариса, — затова реших, че няма да е добре да оставим Пипа сама. Краката й ми се сториха студени, та реших да я завия.

Клариса отиде до табуретката.

— Ужасно огладнях от всичкото това вълнение — заяви тя и погледна към чинията със сандвичите, но после продължи силно разочарована: — О, Джереми, та вие сте ги изяли всичките!

— Съжалявам, но просто умирах от глад — отговори той, без ни най-малко да съжалява.

— Не разбирам защо — смъмри го тя. — Вие бяхте вечеряли, а аз — не.

Джереми приседна върху облегалката на канапето.

— Не, аз също не съм вечерял — каза той. — Упражнявах близки удари. Влязох в трапезарията на клуба точно след като вие сте се обадили по телефона.

— О, ясно — отвърна равнодушно Клариса. Тя се наведе през облегалката, за да потупа възглавничката. Изведнъж очите й се разшириха. Тя повтори със силно развълнуван глас. — Ясно. Вие… значи вие сте били.

— Какво искате да кажете?

— Вие! — повтори Клариса сякаш на себе си.

— Какво искате да кажете?

Клариса го погледна право в очите.

— Какво правехте с тази възглавница, когато влязох в стаята? — попита тя.

Той се изсмя.

— Казах ви. Завивах краката на Пипа. Бяха студени.

— Така ли? Наистина ли това щяхте да направите? Или щяхте да притиснете възглавницата към устата й?

— Клариса! — възмутено извика той. — Какви нелепости говорите!

— Бях сигурна, че никой от нас не е убил Оливър Костело. И така твърдях пред всички — припомни си Клариса. — Но един от нас е имал такава възможност. Вие. Вие сте вървели сам към голф клуба. Можели сте да се върнете в къщата и да влезете в библиотеката през френския прозорец, който преди това сте оставили отворен. Освен това стикът ви за голф все още е бил у вас. Разбира се. Точно това е видяла Пипа. И това е имала предвид, когато каза: „Онова нещо за голф, каквото имаше Джереми“. Значи тя ви е видяла.