Агата Кристи - Карти на масата

Настъпилата тишина продължи поне три минути. После Робъртс се изсмя доста заплашително.

— Вие с всичкия ли сте, мосю Поаро? Не съм убивал Шейтана, а не бих могъл да убия и госпожа Лоримър. Драги ми Батъл — обърна се той към комисаря от Скотланд Ярд, — нима и вие сте на това мнение?

— По-добре изслушайте мосю Поаро — тихо каза той.

Детективът започна:

— Макар и да знаех, че само вие сте могли да убиете Шейтана, трябва да призная, че не беше лесно да се докаже. Но случаят с госпожа Лоримър е доста по-различен. — Той се наведе напред. — Тук не става въпрос дали аз зная, защото нещата стоят много по-просто — имаме свидетел, който ви е видял.

Робъртс притихна. Очите му заблестяха и той изсъска:

— Говорите глупости!

— О, не, не са глупости. Било е рано сутринта. Вмъкнали сте се е измама в спалнята на госпожа Лоримър, където тя е спяла под въздействието на сънотворното си лекарство. Блъфирате отново — от един поглед казвате, че тя е мъртва! Изпращате прислужницата за коняк, гореща вода и прочие. Оставате сам в стаята. Прислужницата е хвърлила само един бегъл поглед. И какво се случва тогава? Възможно е да не го знаете, доктор Робъртс, но има фирми, специализирани в ранно почистване на прозорци. Един такъв чистач пристига със стълбата си точно когато идвате и вие. Поставя стълбата си до стената на къщата и започва работа. Първият прозорец, с който се заема, е този на спалнята на госпожа Лоримър. Когато вижда какво става вътре, той бързо се премества на друг прозорец, само че вече е успял да види нещо. А какво именно — ще чуем от него.

Поаро направи няколко крачки, отвори вратата и извика:

— Влезте, Стивънс.

После се върна на мястото си.

Появи се едър мъж с червеникава коса. В ръка държеше униформена фуражка с надпис „Челси Уиндоу Клийнърс Асосиейшън“ и я мачкаше неловко.

Детективът попита:

— Разпознавате ли някого в тази стая?

Човекът се огледа, а после кимна стеснително към доктор Робъртс.

— Него — отговори.

— Кажете ни кога го видяхте за последен път и какво правеше тогава.

— Ами тази сутрин трябваше в осем да измия прозорците на някаква дама на Чейни Лейн. Започнах да си върша работата. Дамата си беше в леглото. Изглеждаше болнава. Тя тъкмо си надигаше главата от възглавницата. Този господин го помислих за доктор. Той й вдигна ръкава и й сложи някаква инжекция някъде тук. — Човекът посочи с ръка. — Тогава тя падна върху възглавницата. Веднага си рекох, че ще е по-добре да отида на друг прозорец. Да не би да съм направил нещо лошо?

— Напротив, приятелю, свършихте чудесна работа — каза Поаро. После добави тихо: — Eh bien, доктор Робъртс?

— Беше нещо за подсилване… ъ-ъ-ъ… последен опит да я съживя — заекна Робъртс. — Чудовищно е да…

Поаро го прекъсна:

— Нещо за подсилване, така ли? N-метил-цикло-хексанил-метил-малонилова урея — изрече, като натъртваше отделните срички. — Или известно по-просто като евипан. Използва се за упойващо вещество при операции. Големи дози, инжектирани венозно, причиняват моментална загуба на съзнанието. Опасно е да се използва след употреба на веронал или други сънотворни. Лично аз видях синината на ръката й — явна следа от венозна инжекция. След уведомяване на полицията веществото беше изолирано не от кого да е, а лично от сър Чарлс Имфри, главен аналитик на Министерството на вътрешните работи.

— Това като че ли е предостатъчно — каза Батъл. — Няма нужда да се доказва убийството на Шейтана, макар че ако е необходимо, можем да повдигнем обвинение и в убийството на господин Чарлс Крадък, а вероятно и на жена му.

Споменаването на тези две имена довърши доктор Робъртс окончателно. Той се отпусна на стола си.

— Хвърлям си картите — каза. — Хванахте ме! Предполагам, че онзи мошеник Шейтана ви е подшушнал нещо онази вечер. А си мислех, че е него съм се оправил без проблеми.

— Шейтана няма никаква заслуга — отвърна Батъл. — Лаврите са за мосю Поаро.

Той отиде до вратата и повика двама души.

Гласът на комисаря придоби служебен тон, когато оповести официалния арест.

Щом вратата се затвори след обвиняемия, госпожа Оливър се провикна щастливо, макар и не съвсем искрено:

— Винаги съм казвала , че е той!

Това беше часът на Поаро — всички погледи бяха вперени в него.

— Много сте мили — каза той. — Наистина тази моя малка лекция ще ми достави удоволствие. Аз съм един скучен стар човек. Този случай според мен е един от най-интересните, които някога съм имал. Липсваше дори и трохичка доказателство, на което да се опрем. Имахме четирима души, един от които трябваше да е извършил престъплението — но кой? Какво можеше да ни подскаже нещичко? От материална гледна точка — нищо. Не разполагахме с никакви улики — нито отпечатъци от пръсти, нито уличаващи документи — нищо. Разполагахме само с хората. И все пак имахме нещо материално — резултатите от бриджа. Навярно си спомняте, че още от самото начало обърнах голямо внимание на тези резултати. От тях научих доста за различните хора, които са ги водили. Там забелязах нещо ценно — веднага видях в третия робер цифрата 1500 над чертата. Това можеше да означава само едно — обявяването на голям шлем. Ако човек решава да извърши престъпление при тези доста необикновени обстоятелства (имам предвид, когато се играе бридж), той е изправен пред два големи риска. Първият е, че жертвата може да извика, а вторият — че дори жертвата да не извика, съществува опасност в сюблимния момент някой от играчите да вдигне поглед и да види какво става. По отношение на първия риск няма какво толкова да се направи — въпрос на късмет, като при хазарт. Но при втория — може. От само себе си се разбира, че при интересна и вълнуваща игра вниманието на играчите ще бъде изцяло насочено към картите, докато при скучна игра те вероятно ще се оглеждат наоколо. Обявяването на голям шлем винаги е вълнуващо. Подобни обявявания (както и в случая) обикновено се контрират.