Агата Кристи - Карти на масата

Той се залови за работа. Поаро стоеше до него, готов да го отмени. Деспард приклекна до Рода.

— Добре ли сте? — дрезгаво попита.

Тя бавно произнесе:

— Вие ме спасихте. Вие ме спасихте… — Протегна ръце към него и когато той ги пое, тя внезапно избухна в сълзи.

Той каза:

— Рода…

Ръцете им се сплетоха…

Изведнъж пред очите му изплува странно видение — на африканската джунгла, а Рода, весела и бодра, беше до него…

— Да не искате да кажете — попита Рода недоверчиво, — че Ан нарочно ме е бутнала? Зная, че изглеждаше така, но тя знае, че не мога да плувам. Дали е било нарочно?

— Беше съвсем нарочно — отговори Поаро.

Колата им се движеше през покрайнините на Лондон.

— Но защо?

Детективът помълча минута-две. Мислеше си, че знае един от мотивите, накарали Ан да постъпи така, и този мотив в момента седеше до Рода.

Комисарят се изкашля.

— Ще трябва да се приготвите, госпожице Доус, за една неприятна новина. Госпожа Бенсън, при която е живяла вашата приятелка, не е починала в резултат на нещастен случай — поне имаме основания да мислим обратното.

— Какво искате да кажете?

— Ние смятаме — обади се Поаро, — че Ан Мередит е разменила шишетата.

— О, не! Това е ужасно! Това е невъзможно! Ан? Но защо ще го прави?

— Имала е причини — отвърна Батъл. — Но по-важното в случая е това, че според госпожица Мередит вие сте били единственият човек, който би могъл да ни каже нещо по въпроса. Предполагам не сте й казали, че сте го споменали на госпожа Оливър?

Рода отговори:

— Не. Мислех, че ще ми се разсърди.

— Сигурно. При това щеше да ви се разсърди страшно много — мрачно изрече Батъл. — Но е мислела, че единствената опасност може да дойде от вас, затова е решила да… да ви елиминира.

— Да ме елиминира? Мен? О, колко жестоко! Не може всичко това да е вярно!

— Е, сега тя е мъртва — каза Батъл — и можем да оставим нещата така. Но не ви е била добра приятелка, госпожице Доус, и това си е самата истина.

Колата спря пред една врата.

— Ще се отбием при мосю Поаро — рече комисарят — и ще поговорим за това.

В гостната на Поаро ги посрещна госпожа Оливър, която правеше компания на доктор Робъртс. Двамата пиеха шери. Ариадни Оливър беше с една от новите си спортни шапки и кадифена рокля с фльонга отпред, върху която имаше огризка от ябълка.

— Заповядайте, заповядайте — прояви гостоприемството си тя, сякаш се намираше у дома си. — Веднага щом ми се обадихте по телефона, аз позвъних на доктор Робъртс и дойдохме тук. Всичките му пациенти са на смъртно легло, но на него не му пука. Всъщност може вече да се оправят в момента. Ние обаче искаме да чуем новините.

— Да, наистина, всичко ми е като в мъгла — обади се Робъртс.

— Eh bien — каза Поаро. — Случаят е приключен. Убиецът на господин Шейтана най-сетне е открит.

— Така ми каза и госпожа Оливър. Тази малка хубостница Ан Мередит. Не мога да го повярвам. Просто невероятно — тя да убие.

— Убивала е и още как — каза Батъл. — Три убийства, при това на път е било и четвърто.

— Изумително! — измърмори Робъртс.

— Ни най-малко — каза госпожа Оливър. — Най-малко вероятната личност. Явно и в живота става като в книгите.

— Удивителен ден — изрече лекарят. — Първо писмото на госпожа Лоримър. Предполагам, че е било подправено, нали?

— Точно така. Фалшиво писмо в три екземпляра.

— Значи е написала едно и до себе си?

— Естествено, фалшификацията е била доста сполучлива. Не би заблудила експерт, разбира се, но пък не се е очаквало да ги гледа специалист, нали? Всички факти са сочели, че госпожа Лоримър се е самоубила.

— Извинете ме за любопитството, мосю Поаро, но какво ви накара да заподозрете, че не е било самоубийство?

— Кратък разговор, който имах с прислужницата от Чейни Лейн.

— И тя ви каза за посещението на Ан Мередит?

— Да, но това между другото. Освен това вече бях стигнал до определени изводи относно личността на човека, убил господин Шейтана. И тази личност не беше госпожа Лоримър.

— Защо заподозряхте Ан Мередит?

Той вдигна ръка.

— Минутка само. Оставете ме да ви представя нещата така, както ги виждам аз. Ще използвам метода на елиминирането. Шейтана не е бил убит от госпожа Лоримър, нито от майор Деспард, нито пък, колкото и странно да ви се стори, от Ан Мередит… — Той се наведе напред и замърка като на котка: — Виждате ли, доктор Робъртс, убиецът на господин Шейтана сте вие; вие убихте и госпожа Лоримър…