Агата Кристи - Карти на масата

Госпожа Лоримър остро го прекъсна:

— Това, което казвате, е ужасно, мосю Поаро! Наистина ужасно!

Той се изправи.

— Мадам, аз си тръгвам. Помислете върху думите ми.

Госпожа Лоримър като че ли не беше вече толкова уверена в себе си. Тя каза, опитвайки се да си възвърне предишната невъзмутимост:

— Ако реша, мосю Поаро, мога да се отрека от всичко казано. Не забравяйте, че нямате свидетели. Това, което ви казах, че съм видяла през онази фатална вечер — е, то си остава между нас.

Поаро изрече с тържествен глас:

— Нищо няма да бъде предприето без ваше съгласие, мадам. Бъдете спокойна — аз си имам свои методи. Сега, когато вече зная какво диря… — Той пое ръката й и я поднесе към устните си. — Позволете ми да ви кажа, мадам, че вие сте забележителна жена. Приемете моите почитания. Да, наистина вие сте една на хиляда. Та вие не направихте това, на което други деветстотин деветдесет и девет жени не биха устояли.

— И то е?

— Не казахте защо сте убили съпруга си и колко много причини сте имали, за да го направите.

Тя изправи рамене.

— Но моля ви, мосю Поаро — хладно изрече. — Причините, които съм имала, са си изцяло моя работа.

— Великолепно! — каза Поаро и преди да напусне стаята, още веднъж поднесе ръката й към устните си.

Навън беше студено и той се огледа за такси, но не видя нито едно.

Закрачи по тротоара и се замисли. От време на време кимваше с глава, а веднъж я тръсна енергично.

Погледна назад. Някой се качваше по стъпалата към дома на госпожа Лоримър. Той се поколеба за миг, питайки се дали да се върне, но в крайна сметка продължи пътя си.

Щом се прибра у дома, разбра, че Батъл си е тръгнал, без да му остави бележка.

Вдигна телефона и позвъни на комисаря.

— Ало — чу се гласът на Батъл. — Открихте ли нещо?

— Мисля, че да. Mon ami, веднага трябва да проследим Ан Мередит.

— Наредил съм да я следят — но защо веднага?

— Защото, приятелю, тя може да е опасна.

Батъл помълча известно време, а после каза:

— Разбирам какво имате предвид. Но няма никого… О, да, не бива да рискуваме. Всъщност аз й писах. Пратих й официално известие, че ще я посетя утре. Помислих си, че няма да е зле да я постреснем.

— Все пак е една възможност. Ще мога ли да ви придружа?

— Естествено. За мен ще бъде чест, мосю Поаро.

Детективът окачи слушалката. Лицето му имаше замислено изражение.

Не беше спокоен. Прекара дълго време в креслото си пред камината, като се мръщеше. Най-накрая отхвърли всички свои страхове и съмнения и се запъти към леглото си.

— Ще видим какво ще ни донесе утрешният ден — измърмори той.

Само че нямаше никаква представа какво щеше да се случи на следващия ден.

Новината дойде по телефона в момента, когато Поаро се готвеше да изпие сутрешното си кафе с кифлички.

Той вдигна слушалката и чу гласа на Батъл:

— Мосю Поаро ли е?

— Да, аз съм. Qu’est-ce qu’il y a 20 20 Какво има? (фр.) — Б.пр. ?

Гласът на Батъл му подсказа, че нещо се е случило. Собствените му опасения се възвърнаха.

— Моля ви, приятелю, говорете бързо.

— Госпожа Лоримър.

— Лоримър — да?

— Какво, по дяволите, й казахте — или тя на вас — вчера? Нищо не ми съобщихте; всъщност ме оставихте да мисля, че онова момиче Мередит е нашият човек.

Поаро каза тихо:

— Какво се е случило?

— Самоубийство.

— Госпожа Лоримър се е самоубила?

— Точно така. Изглежда, напоследък е била доста потисната. Лекарят й предписал нещо за сън и снощи тя взела свръхдоза.

Детективът пое дълбоко въздух.

— Няма съмнение за… за случайна грешка?

— Никакво. Всичко е от ясно по-ясно. Писала е до тримата.

— Кои трима?

— Другите трима. Робъртс, Деспард и Ан Мередит. Без никакви заобикалки им заявява, че искала да се отърве по най-бърз начин от цялата бъркотия, че тя убила Шейтана и че им се извинявала — извинявала — за притесненията. Напълно делово писмо. Съвсем типично за тази жена — винаги е била много хладнокръвна.

Поаро помълча известно време.

Значи това бе последната дума на госпожа Лоримър. В края на краищата все пак бе избрала да защити Ан Мередит. Бърза и безболезнена смърт вместо продължителен и мъчителен край; последно дело, пропито от алтруизъм — да спаси една девойка, към която тайно е изпитвала състрадание. И всичко това замислено и изпълнено по един ефикасен и безмилостен начин, като се погрижва дори да извести за самоубийството си трите заинтересовани лица. Каква жена! Възхищението му към нея нарасна още повече. Бе извършила всичко в своя непогрешим стил — с ясно изразена решимост и с настойчивост да доведе взетото решение докрай.