Агата Кристи - Карти на масата

— Вие не сте убили Шейтана — кротко изрече. — Сега го разбирам. Разбирам всичко. Харли Стрийт. И малката Ан Мередит, застанала отчаяно на тротоара. Виждам и едно друго момиче, преди много време, момиче, което е изживяло живота си в самота, в ужасяваща самота. Да, виждам всичко. Не разбирам само едно — защо сте сигурна, че го е извършила Ан Мередит?

— Но моля ви, мосю Поаро…

— Няма смисъл да се противите, няма нужда от повече лъжи, мадам. Казвам ви, че зная истината . Известни са ми чувствата, които са ви обзели тогава на Харли Стрийт. Не бихте го направили за доктор Робъртс — о, не! Не бихте го направили и за майор Деспард. Но Ан Мередит е по-различна. Към нея изпитвате състрадание, защото тя е извършила това, което сте извършили и вие някога. Вие дори не знаете, така поне предполагам, какви причини е имала за това. Но сте убедена, че го е направила тя. Били сте убедена още онази вечер, когато комисарят ви помоли да изкажете мнение за случая. Да, виждате ли, известно ми е всичко. Безполезно е да лъжете повече. Разбирате го, нали?

Той почака за отговор, но такъв не последва. После кимна в знак на задоволство.

— Да, вие сте разумна. Това е хубаво. Постъпката ви е изключително благородна, мадам — да поемете вината върху себе си и да спасите това дете.

— Забравяте — проговори сухо тя, — че аз не съм невинна. Преди години, мосю Поаро, аз убих съпруга си…

Настъпи тишина.

— Разбирам — наруши я Поаро. — Това е справедливостта. В крайна сметка всичко се свежда точно до това — справедливостта. Имате логичен ум. Искате да страдате заради вашето престъпление. Убийството си е убийство — няма значение кой е жертвата. Вие притежавате кураж, мадам, освен това умеете да виждате нещата ясно. Но ви питам още веднъж: Как може да сте сигурна? Откъде знаете, че именно Ан Мередит е убила господин Шейтана?

Госпожа Лоримър въздъхна дълбоко. Настойчивостта на Поаро беше сринала и последната й съпротива. Тя отговори на въпроса по най-простия начин, сякаш беше дете:

— Защото я видях.

Изведнъж Поаро прихна да се смее — просто не можа да се удържи. Отхвърли глава назад и високият му глас изпълни стаята.

— Pardon, madame — каза той. — Не успях да се удържа. Ние спорим, правим предположения! Задаваме въпроси, ровим се из психологията, а през цялото време е имало свидетел на престъплението! Разкажете ми, умолявам ви.

— Времето вече беше доста напреднало. Ан Мередит беше мор. Тя стана, погледна картите на партньора си, а след това се разходи из стаята. Самата игра не беше нещо интересно — изходът беше предначертан. Не беше нужно да се концентрирам върху картите. Оставаха ни още три ръце, когато погледнах към камината. Ан Мередит се беше навела над Шейтана. Докато наблюдавах, тя се изправи — ръката й явно е била на гърдите му, което безкрайно ме изненада. Изправи се и бързо погледна към нас. На лицето й бяха изписани вина и страх — видях много добре. Разбира се, тогава не знаех какво става. Просто се учудих какво е правила там. По-късно вече разбрах.

Поаро кимна.

— Но тя не е знаела, че вие знаете. Не подозира, че сте я видели, нали?

— Клетото момиче — каза госпожа Лоримър. — Толкова млада и уплашена, а трябва да се бори сама на този свят. Сега питате ли се защо мълчах?

— Не, не, не се питам.

— Особено като знаете, че и аз… че и аз… — Тя завърши изречението си със свиване на рамене. — Във всеки случай нямах право да я съдя. Това е работа на полицията.

— Точно така, само че днес нарушихте този ваш принцип.

— Никога не съм била мекушава или много състрадателна, но явно тези качества се задълбочават с възрастта. Уверявам ви, че рядко проявявам съжаление към някого.

— То невинаги е безопасен съветник, мадам. Мадмоазел Ан е млада, крехка, изглежда кротка и уплашена — о, да, тя наистина има вид на човек, който заслужава съчувствие. Само че аз не съм съгласен. Да ви кажа ли, мадам, защо Ан Мередит е убила Шейтана? Защото е знаел, че тя е отнела живота на една възрастна дама, чиято компаньонка е била, понеже тази дама я е заловила в дребна кражба.

Госпожа Лоримър се сепна.

— Вярно ли е това, мосю Поаро?

— Няма никакво съмнение. Човек наистина би могъл да я вземе за кротка и нежна девойка. Ха! Само че тя е опасна, мадам, тази малка мадмоазел Ан е много опасна! Когато е засегната нейната безопасност, нейното спокойствие — тогава тя е способна на жесток и коварен удар. За мадмоазел Ан тези две престъпления няма да бъдат последни! От тях тя само ще набере самоувереност и…