Агата Кристи - Смъртта на лорд Еджуеър

Безупречната, но може би и леко злостна имитация, ме накара да си задам въпроса как ли се възприема Карлота Адамс от самите жертви. Дали това излагане на показ, тази публичност им доставяше удоволствие? Или всъщност се дразнеха от преднамереното разкриване на някои от триковете на техния занаят?

Не беше ли Карлота Адамс в положението на фокусника-конкурент, който казва: „О, стар номер! Много е просто! Ще ви покажа как се прави!“

Реших, че ако всичко това се отнасяше до мен, щях да се подразня много. Разбира се, щях да скрия огорчението си, но идеята съвсем не беше по вкуса ми. Нужна е изключителна толерантност и подчертано чувство за хумор, за да ти се понрави подобно безжалостно разголване.

Тъкмо бях обзет от тези свои мисли, когато чух възхитителния дрезгав глас някъде зад себе си.

Рязко се извърнах. Точно зад мен, наведена напред и с полуотворени устни, седеше тя — обектът на имитацията — лейди Еджуеър, известна повече като Джейн Уилкинсън.

Веднага разбрах, че изводите ми са били напълно погрешни. Навела напред тяло и отворила устни, лицето й изразяваше задоволство, а очите й блестяха от вълнение.

Накрая тя аплодира изпълнителката бурно и през смях заговори на своя компаньон — висок и изключително привлекателен мъж с осанката на гръцки бог, чието лице познавах повече от екрана, отколкото от сцената. Беше Брайън Мартин — най-известният киноартист в момента. С Джейн Уилкинсън бяха играли заедно в няколко филма.

— Прекрасна е, нали? — чух гласа на лейди Еджуеър.

Той се засмя.

— Джейн, изглеждате толкова развълнувана!

— Но тя е наистина чудесна! Много по-добра е, отколкото си представях!

Не долових отговора на Мартин. Карлота Адамс беше започнала следващата си импровизация.

Още си мисля, че случилото се по-късно беше едно твърде любопитно съвпадение.

След театъра с Поаро отидохме да вечеряме в Савой.

На съседната маса бяха лейди Еджуеър, Брайън Мартин и още двама души, които не познавах. Докато ги показах на Поаро още една двойка се настани на масата зад тях. Лицето на жената ми изглеждаше познато, но странно защо в момента не можех да се сетя коя е тя.

После изведнъж съзнах, че съм втренчил поглед в самата Карлота Адамс! Мъжа не познавах. Беше добре облечен, с приветливо лице, но погледът му бе някак празен. Не ми се стори особено симпатичен.

Карлота Адамс беше с подчертано скромен черен тоалет. Лицето й не беше от онези, които веднага грабват погледите на околните. Подвижно и чувствително, то преди всичко беше идеалното лице за мимикрия. Много лесно можеше да приеме чертите на друг човек, но това пък го лишаваше от собствена характерност.

Споделих мислите си с Поаро. Той ме изслуша внимателно, наклонил леко яйцеподобната си глава на една страна, докато мяташе проницателни погледи към въпросните маси.

— Значи това е лейди Еджуеър? Да, спомням си, виждал съм я на сцената. Тя е belle femme 1 1 Хубава жена (фр.) — Б.пр. .

— И добра актриса.

— Възможно е.

— Не сте много убеден.

— Зависи от ролята, приятелю. Ако тя е централната фигура и всичко се върти около нея, тогава — да, тя ще изпълни ролята чудесно. Но се съмнявам, че би могла да изиграе добре някоя второстепенна роля и същевременно да придаде характер на героинята си. Такива като нея се нуждаят от специално написани за тях пиеси. Струва ми се, че тя е от жените, които се интересуват само от себе си. — Той направи кратка пауза, а после добави твърде неочаквано: — Житейският път на такива хора е осеян с големи опасности.

— Опасности? — подскочих аз.

— Аха, изненадан сте, mon ami . Да, точно така, опасности. Знаете ли, жени като нея виждат само едно — себе си. Те не забелязват заплахите и рисковете, които ги заобикалят — сблъсъка на хилядите интереси и човешките взаимоотношения в живота. Не, пред тях е само собственият им, безметежен жизнен път. И така, рано или късно, идва бедата.

Стана ми интересно. Чистосърдечно признах пред себе си, че подобно твърдение не би ми дошло на ума.

— А другата? — попитах аз.

— Госпожица Адамс ли имате предвид?

Втренченият му поглед бързо се стрелна към нейната маса.

— Е? — усмихна се той. — Какво искате да чуете за нея?

— Само вашето впечатление.

— Mon cher , да не би тази вечер да съм врачка, която гадае на ръка?

— Струва ми се, че в това сте по-добър от много други.

— Вашето доверие ме трогва, Хейстингс. Нима не се досещате, приятелю, че всеки от нас е огромна загадка, лабиринт от противоречиви страсти, желания и копнежи? Mais oui, c’est vrai 2 2 Така е, наистина! (фр.) — Б.пр. . Хората правят своите изводи, но помнете, че обикновено истината се улучва само в един от всеки десет случая.