Агата Кристи: Карибска мистерия

Погледът й се спря върху книгата в скута й, отворена на двадесет и трета страница — дотам беше стигнала (и всъщност, никак не й се искаше да стигне по-нататък).

… — Нима искаш да кажеш, че изобщо не си имала полов живот? — попита младият мъж с изумление. — На деветнадесет ! Но просто трябва да започнеш! Това е толкова важно!

Момичето наведе смутено глава и сплъстената коса падна върху лицето му.

— Зная — промърмори то. — Зная.

Той я погледна — изпоцапаната памучна фланелка, босите крака, мръсните нокти, миризмата на гранясала мазнина… Зачуди се защо я намира толкова привлекателна.

Мис Марпъл също се чудеше! Ама наистина! Да те насилват да правиш секс, сякаш те карат да пиеш сироп за кашлица! Горките млади хора!

„Мила лельо Джейн! Не бива да заравяш главата си в пясъка като някой щраус! Потънала в този твой идиличен селски свят! Важен е ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ!“

Така беше казал Реймънд — и леля му Джейн го беше погледнала засрамена, както би трябвало да се очаква, и му бе отговорила: „Да, боя се, че съм доста старомодна“.

Макар че истинският живот на село далеч не беше идиличен. Хората като Реймънд не знаеха нищо за него. Изпълнявайки задълженията си в селската енория, мис Марпъл беше придобила обширни познания за фактите на селския живот. Тя не изпитваше нужда да говори за тях, още по-малко да пише за тях — но ги познаваше добре. Много „секс“ — естествен и противоестествен. Изнасилвания, прелюбодеяния, всякакви перверзни. (За някои от тях, ама наистина, дори учените младежи от Оксфорд, тези, които пишат цели книги за подобни неща, не са и чували.)

Мис Марпъл се върна към реалността и поде казаното от майор Палгрейв…

— Много необикновено преживяване — промърмори тя окуражително. — Твърде интересно.

— Бих могъл да ви кажа много повече. Но, разбира се, някои от тези неща са неподходящи за ушите на една дама…

С лекотата, придобита от дългогодишен опит, мис Марпъл спусна надолу свенливо трепкащи клепачи, а майор Палгрейв продължи да разказва, но в омекотен вариант, за нравите и обичаите на някои диви племена. Тя отново се върна към мислите за любимия си племенник.

Реймънд Уест беше преуспяващ романист и печелеше много. Съвестно и много мило, той правеше всичко възможно, за да облекчи живота на възрастната си леля. Миналата зима тя се беше разболяла от пневмония и лекарят й беше препоръчал повече слънце. С аристократичен жест Реймънд й предложи да замине за островите в Карибско море. Мис Марпъл се възпротиви — заради разходите, разстоянието, трудностите при пътуването и защото не искаше да изоставя без надзор къщата си в селцето Сейнт Мери Мийд. Но Реймънд се погрижи за всичко. Негов приятел, който в момента пишел книга, имал нужда от спокойно място в провинцията.

— Ще се грижи за къщата отлично. Той е домошар. И е обратен… Искам да кажа…

Реймънд замълча леко смутен, но реши, че дори и старата леля Джейн би трябвало да е чувала думата „обратен“.

Той продължи да я убеждава по другите пунктове от възражението й. В днешно време пътуването било нищо и половина. Щяла да пътува със самолет — една приятелка, Диана Хоръкс, отивала до Тринидад и щяла да я придружи дотам, а на Сен Оноре щяла да отседне в хотел „Златната палма“, собственост на семейство Сандерсън. Най-прекрасната двойка на света! Те щели се погрижат всичко наистина да е както трябва. Щял да им пише веднага.

Семейство Сандерсън обаче се беше върнало в Англия. Независимо от това техните приемници, семейство Кендъл, бяха много мили и отзивчиви и увериха Реймънд, че няма нужда да се притеснява за леля си. На острова имало много добър лекарю ако се наложи за нещо спешно, а те лично щели да се грижат за комфорта на възрастната дама.

И освен това бяха удържали на думата си. Моли Кендъл беше простодушна блондинка на двадесет и няколко години, която очевидно винаги беше в добро настроение. Тя посрещна мис Марпъл много сърдечно и наистина правеше всичко, за да се чувства тя добре. Тим Кендъл, мъжът й — слаб, чернокос, на около тридесет — също беше самата любезност.

„Така че, ето ме“ — мислеше мис Марпъл… Далеч от суровия английски климат, със собствено бунгало, ведро усмихнатите островитянки, които се грижеха за всичко, Тим Кендъл — винаги готов да се пошегува, когато се съветваше с него за менюто на следващия ден, късата, равна пътека от бунгалото до плажа, където можеше да седи на плетен стол и да наблюдава къпещите се… Имаше дори няколко възрастни гости за компания. Старият мистър Рафиъл, доктор Греъм, пастор Прескът със сестра си и сегашният кавалер на мис Марпъл — майор Палгрейв.