Агата Кристи - Карибска мистерия

Старата дама прие тъжната новина съвсем добре или поне така му се стори. Предположи, че майор Палгрейв е видял снимката в портмонето си, не е успял да си спомни как се е оказала там и я е хвърлил като нещо ненужно. Но, разбира се, тази снимка значеше много за мис Марпъл. Все пак тя прие вестта спокойно и философски.

Само че вътрешно мис Марпъл не беше нито спокойна, нито пък беше настроена философски. Трябваше й малко време, за да може да премисли нещата, но също така беше решена да използва докрай предоставилата й се възможност.

Тя поведе с доктора разговор, без изобщо да се стреми да прикрие вълнението си. Добрият човек, отдавайки залелия го водопад от думи на самотата на старата дама, положи усилие да отклони вниманието й от загубата на снимката и заговори приятни неща за живота на острова и за хубавите места, които вероятно би искала да посети. Едва ли би могъл да си обясни как разговорът отново се върна към смъртта на майор Палгрейв.

— Струва ми се много тъжно — каза мис Марпъл — да умреш сам и толкова далеч от дома. Макар че, доколкото разбрах от думите му, той е нямал семейство. Изглежда в Лондон също е живеел съвсем сам.

— Пътуваше много, струва ми се — отговори доктор Греъм. — Поне през зимата. Изглежда, не е понасял нашата английска зима. Не мога да го укоря за това.

— Разбира се, че не — отговори мис Марпъл. — А може и да е имало някаква друга причина, слаби бели дробове например… За да избягва зимата у дома…

— О, не. Не мисля така.

— Струва ми се, че е имал високо кръвно налягане. В днешно време толкова много хора страдат от това. Не е ли жалко?

— Той ви е говорил за това, така ли?

— О, не. Никога не го е споменавал. Някой друг ми каза.

— Аха.

— Струва ми се — добави мис Марпъл, — че при тези обстоятелства смъртта му не е нещо съвсем неочаквано.

— Може и да е — каза доктор Греъм. — Има много начини да се контролира кръвното налягане.

— Смъртта му на пръв поглед беше внезапна… Но предполагам, вие не сте изненадан?

— Така е, не се изненадах особено… При човек на неговата възраст… Но все пак не бих предположил, че ще стане толкова скоро. Честно казано, винаги ми е изглеждал в много добра форма. Но не съм го преглеждал лично. И никога не съм мерил кръвното му налягане.

— Може ли да се познае, искам да кажа, един лекар може ли да познае дали човек има високо кръвно налягане само по външния му вид? — попита мис Марпъл с невинно изражение на лицето.

— Само по външния вид едва ли — усмихна се доктор Греъм. — Трябва да се измери с апарат.

— Да, разбирам. Онази ужасна гума, която навиват около лакътя ти, и после надуват… Толкова мразя това! Но, слава Богу, моят лекар твърди, че кръвното ми налягане е много добро за възрастта ми.

— Е, това да се чува — каза доктор Греъм.

— Но пък майорът доста обичаше пунш — каза мис Марпъл замислено.

— Да. Алкохолът не е най-доброто нещо, ако имаш високо кръвно.

— Съществуват лекарства, доколкото разбрах?

— Да, има няколко вида. В стаята му намерихме флакон Серенит.

— Какви чудеса прави науката в наши дни! — възкликна мис Марпъл. — Лекарите могат да направят много, нали?

— Имаме един голям съперник — каза доктор Греъм. — Природата. И някой от добрите стари лекове също влизат в работа от време на време.

— Като да сложиш паяжина на порязано? — попита мис Марпъл. — Когато бях малка винаги правехме това.

— И много правилно — отвърна доктор Греъм.

— Или пък синап на гърдите при простуда и разтривки с камфоров спирт.

— Виждам, че знаете всичко — засмя се доктор Греъм и стана. — Как е коляното? Безпокои ли ви много?

— А, вече не. Доста по-добре е.

— Е, няма да се мъчим да отгатнем дали е заради лекарството или заради великата природа — каза доктор Греъм усмихнато. — Съжалявам, че не можах да ви бъда по-полезен.

— Но вие бяхте толкова мил! Честно казано, малко се срамувам задето ви загубих времето! Та, казахте, че в портфейла на майора не е имало снимки, така ли?

— О, имаше. Имаше една на майора като съвсем млад, възседнал пони за поло. И една с убит тигър… Той беше стъпил върху гърдите му… Такива снимки… Спомени от младостта. Но мога да ви уверя, че тази, която ми описахте, не беше сред тях…

— О, сигурна съм, че сте търсили както трябва! Не исках да кажа това! Просто ми беше интересно… Всички ние пазим подобни спомени…

— Съкровища от миналото — допълни докторът усмихнато.

Той се изправи и се сбогува.

Мис Марпъл остана на мястото си, загледана в палмите и морето. Известно време не взе плетката си. Сега знаеше един факт. Трябваше да помисли над него и да се опита да разбере какво означава той. Снимката, която майорът беше прибрал толкова бързо в портфейла си, не беше там след смъртта му . Самият той не би изхвърлил нещо такова. Тя видя как я прибра би следвало да се намери там след смъртта му. Би могло да откраднат парите му, но не и такова нещо… Освен ако няма много сериозна причина…