Патриша Корнуел - Стръв за алигатори

— Ах, любимката на госпожица учителката, ’звинявай. — Реба почти бе загубила съзнание и говореше, сякаш имаше в устата си гума.

Ник усети погледа на Скарпета и й се прииска да й изпрати сигнал, с който да я окуражи и да й се извини за безобразното държане на Реба.

Луси се бе промъкнала в стаята като холограмен образ и сдържаната, но дълбоко емоционална реакция на Скарпета изпълни Ник с ревност и завист, каквито не бе подозирала, че изпитва. Струваше й се, че светът и огромните таланти на суперченгето — племенницата на нейния идол, са много по-големи в сравнение с нейните. Сърцето й изтръпна от болка като при наместването на счупен крайник. Някога майка й нежно наместваше счупената й ръка всеки път, когато шината се изхлузеше, с думите:

— Болката е хубаво нещо, миличка. Ако не чувстваше нищо, тази твоя ръчичка щеше да е мъртва и да изсъхне. А ти не искаш, нали?

— Не, мамо. Съжалявам, че направих това.

— Ники, що за глупости! Та ти не си искала да се нараниш нарочно!

— Да, ама не послушах татко, избягах право в гората и се спънах…

— Всички правим грешки, когато сме изплашени, миличка. Може би е добре, че си паднала — била си ниско до земята, когато наоколо са трещели светкавици.

Спомените на Ник за детството, прекарано в далечния юг, бяха изпълнени с бури. Всяка седмица небето сякаш избухваше в страховит гняв и изпращаше яростни гръмотевици, опитвайки се да удави или порази с мълния всичко живо на земята. Всеки път, когато буреносните облаци изпращаха грозните си закани и прогърмяваха заплашително, баща й се молеше да останат невредими, а красивата й русокоса майка заставаше на входната врата и махаше на Ник да побърза да се прибере на топло и сухо, да побърза да се сгуши в прегръдките й.

Баща й винаги загасяше лампите и тримата седяха на тъмно, разказваха си библейски истории и проверяваха колко стиха и псалми могат да изрецитират по памет. Рецитирането на псалм от край до край струваше четвърт долар, но баща й никога не даваше парите, докато бурята не стихнеше, тъй като монетите бяха от метал, а металът привлича мълниите.

Не бива да ламтиш.

Щеше да се пръсне от вълнение, когато разбра, че един от гостуващите преподаватели в Академията е д-р Кей Скарпета. Щеше да им чете лекции по разследване на смъртни случаи през последната седмица от курса им. Ник броеше дните до пристигането й. Струваше й се, че първите девет седмици никога няма да минат. Накрая Скарпета пристигна в Ноксвил и колкото и смущаващо да беше, първата им среща се състоя в дамската тоалетна. Ник тъкмо беше пуснала водата от тоалетното казанче и изскочи от кабинката, закопчавайки ципа на тъмносините си униформени панталони.

Скарпета си миеше ръцете на умивалника и Ник си спомни колко се бе изненадала, когато за пръв път видя нейна снимка и разбра, че не беше мургава, въпреки испанския си произход. Беше преди около осем години. Ник я познаваше само по име и нищо не й подсказваше, че Скарпета ще се окаже синеока блондинка, чиито корени бяха в Северна Италия. Предците й имали ферми по границата с Австрия и приличали на арийци.

— Здравейте! Аз съм доктор Скарпета — поздрави я идолът й, без да обръща внимание на връзката между тоалетното казанче и Ник. — Чакайте да отгатна — вие сте Ник Робилард.

Ник онемя и лицето й почервеня.

— Как…

Преди да успее да се доизкаже, Скарпета поясни:

— Изисквам копия от заявленията на всеки кандидат, както и снимки.

— Така ли? — Ник беше поразена не само от факта, че Скарпета си е направила труда да поиска заявленията им, но и че бе намерила време да ги погледне. — Това означава ли, че знаете и номера на социалната ми осигуровка? — опита да се пошегува тя.

— Е, него не съм запомнила, но знам достатъчно.

— Втора фаза на развитие — каза гордо Ник, отговаряйки на забравения въпрос за ларвата Лари.

Ченгетата на масата поклатиха глави и си размениха смразяващи погледи. Ник умееше да дразни колегите си и през последните два и половина месеца непрекъснато го правеше. В някои отношения тя напомняше на Скарпета за Луси, която през първите двадесет години от живота си бе обвинявала несправедливо хората, че са я обидили и бе изтъквала собствените си качества до степен на ексхибиционизъм.

— Много добре, Ник — похвали я Скарпета.

— Кой покани тази разбирачка? — Реба, която отказваше да се прибере в „Холидей Ин“, бе откровено гадна, когато не дремеше над чинията си.