Агата Кристи - Часовниците

— Тази забележка ми направи впечатление тогава — обадих се аз.

Поаро не ми обърна внимание:

— Дили, дили, дили, ела да те убием . Господин Къри е отишъл и е бил убит. Но това не е всичко. Било е много важно да не се разбере кой е той . В джобовете му е нямало портфейл, нямало е документи, етикетите на шивача са махнати от дрехите. Но и това не е било достатъчно. Визитната картичка с името Къри е била само временно средство. Ако е трябвало самоличността на този човек да бъде прикрита за вечни времена, се е налагало да му се даде фалшива самоличност. Бях сигурен, че рано или късно ще се появи някой, който ще го разпознае и толкова. Брат, сестра, съпруга… Оказа се съпруга. Госпожа Мерлина Райвъл… дори само името й би трябвало да предизвика съмнения. В Съмърсет има едно село, наречено Къри Райвъл… Може би подсъзнателно са избрани тези две имена… Господин Къри, госпожа Райвъл…

Дотук планът беше съвсем ясен, но се учудвах защо убиецът е смятал, че трупът няма да бъде идентифициран наистина. Ако този човек не е имал семейство, все пак не може да е нямал и съседи, хазайки, прислуга и така нататък. Това ме доведе до следващото заключение — че убитият не е сред безследно изчезналите .

По-нататък стигнах до извода, че е бил чужденец. Това обяснява факта, че никой зъболекар няма в архива си пациент с пломби като неговите.

И започнах да добивам бегла представа както за убиеца, така и за жертвата. Само бегла. Престъплението е било добре планирано и интелигентно извършено, но тук отново се намесва малкото лош късмет, който никой убиец не е в състояние да предвиди.

— Какво искате да кажете? — Попита Хардкасъл.

Най-неочаквано Поаро отметна глава назад и изрецитира:

Той се наведе напред.

— Много хора биха могли да убият господин Къри, но само един човек е имал причина да убие Една Брент.

И двамата го погледнахме втренчено.

— Да помислим за машинописно бюро „Кавендиш“. Там работят осем момичета. На девети септември четири от тях са били на работа извън бюрото, тоест обядвали са другаде. Те са били четирите, които нормално са се хранели първа смяна — от дванайсет и половина до един и половина. Останалите четири — Шийла Уеб, Една Брент и две други, са се хранели след това — между един и половина и два и половина. Но в този ден на Една й се е случила неприятност малко след като е изляза от бюрото. Счупила е тока си на някаква решетка. Не е можела да ходи така. Купила си е нещо за ядене и се е върнала.

Поаро вдигна поучително пръст.

— Научихме, че Една Брент е била обезпокоена за нещо. Опитала се е да говори с Шийла Уеб у дома й, но не е успяла. Било е прието, че това има нещо общо с Шийла Уеб, но няма никакви доказателства. Може просто да е искала да се посъветва с нея за нещо, което я е озадачило. Ако е така, трябва да се обясни защо е искала да разговарят извън службата. За това, какво я е обезпокоило, може да съдим единствено по думите, казани на полицая след предварителното следствие. Казала е нещо такова: „Не виждам как онова, което каза тя, може да е вярно.“ На заседанието са били изслушани три жени. Една може да е имала предвид госпожица Пебмарш или, както се смяташе, Шийла Уеб. Но има и трета възможност. Може да е имала предвид госпожица Мартиндейл .

— Госпожица Мартиндейл? Но тя каза само няколко думи!

— Точно така. И те се отнасяха до мнимото телефонно обаждане на госпожица Пебмарш.

— Да не би да искате да кажете, че Една е знаела, че не се е обадила госпожица Пебмарш?

— Мисля, че е било по-просто от това. Според мен никой не се е обадил.

Той продължи:

— Токът на Една Брент се е счупил. Онази решетка е била съвсем близо до бюрото. Тя се е върнала, но госпожица Мартиндейл, която е била в кабинета си, не е разбрала това. Според нея в бюрото не е имало никого. При това положение е било необходимо само да каже, че някой се е обадил в един и четирийсет и девет. В началото Една няма представа какво е станало. Шийла Уеб се прибира от обяд и госпожица Мартиндейл й казва да отиде на адреса, но Една не е чула кога и как е уговорено това.

После новината за убийството се разпространява и постепенно нещата се изясняват. Госпожица Пебмарш се била обадила, за да повика Шийла Уеб, но отрича да е правила това. Говори се, че телефонното обаждане е било в два без десет. Но Една знае, че това не може да е вярно, защото е била в бюрото . Телефонът не е звънял. Може би госпожица Мартиндейл е сбъркала? Само че госпожица Мартиндейл никога не греши. Една започва да мисли за това и все повече се обърква. И решава да поговори с Шийла. Тя може би ще й обясни.