Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

— Още една крачка — и той е мъртъв! Ако приближат още, Ан, натисни спусъка — не се колебай!

— Няма — бодро отвърнах аз. — Въпреки това доста ме е страх да го натисна.

Мисля, че и сър Юстас споделяше страховете ми. Той определено се тресеше като желе.

— Останете по местата си — заповяда той и двамата мъже покорно спряха.

— Кажете им да излязат от стаята — каза Хари.

Сър Юстас им нареди. Хората му излязоха един по един и Хари залости вратата след тях.

— Сега можем да поговорим — мрачно заяви той и като прекоси стаята, взе револвера от ръката ми.

Сър Юстас въздъхна облекчено и изтри челото си с кърпичка.

— В невероятно лоша форма съм — отбеляза той. — Мисля, че страдам от слабо сърце. Радвам се, че този револвер вече се намира във вещи ръце. Нямах никакво доверие на мис Ан, докато го държеше. Е, млади ми приятелю, както вие казвате, сега можем да поговорим. Няма да скрия, че ме заварихте неподготвен. Нямам представа откъде, по дяволите, се взе този револвер! Багажът на момичето беше претърсен, когато тя пристигна. Преди малко не беше у вас, нали?

— У мен беше — отговорих аз. — Беше в чорапа ми.

— Странни същества са това жените. Трябваше да ги изуча по-задълбочено — тъжно рече сър Юстас. — Чудя се дали Паджет би се досетил за това?

Хари почука рязко по масата.

— Не се правете на глупак. Ако не бяха посивелите ви коси, щях да ви изхвърля през прозореца. Проклет негодник! Посивели или не, аз…

Той направи няколко крачки, при което сър Юстас чевръсто заобиколи масата и застана зад нея.

— Младите хора са толкова буйни — укорително каза той. — Като не са в състояние да използват мозъка си, разчитат единствено на своите мускули. Нека поговорим разумно. В момента имате надмощие. Но това положение няма да продължи дълго. Къщата е пълна с мои хора. Нямате никаква надежда — те са много повече от вас. Моментното ви превъзходство бе случайно постигнато…

— Така ли?

Нещо в гласа на Хари, някаква мрачна шеговитост, изглежда привлече вниманието на сър Юстас. Той втренчи поглед в него.

— Така ли? — повтори Хари. — Седнете сър Юстас и чуйте какво ще ви кажа. — Като не преставаше да го държи под прицел, той продължи. — Този път картите не са на ваша страна. Като начало, чуйте това .

Това беше приглушено блъскане по вратата долу. Чуваха се викове, ругатни, а след това се разнесоха изстрели. Сър Юстас пребледня.

— Какво е това?

— Рейс — и неговите хора. Вие не знаехте, нали, сър Юстас, че ние с Ан имахме уговорка как да разберем дали съобщенията от единия до другия са истински? Телеграмите трябваше да бъдат подписани „Анди“, а в писмата думата „и“ някъде трябваше да бъде зачеркната. Ан знаеше, че вашата телеграма е фалшива. Тя дойде тук по собствено желание, нарочно влезе в клопката, като се надяваше, че ще успее да ви вкара в собствения ви капан. Преди да тръгне от Кимбърли, тя изпрати телеграми на мен и на Рейс. Мисис Блеър поддържаше връзка с нас през цялото време. Аз получих писмото, написано под ваша диктовка и то беше точно такова, каквото очаквах. Вече бях обсъдил с Рейс възможността за таен проход, който да извежда от магазина за сувенири, а той беше открил мястото, където се намираше изходът.

Чу се някакъв свистящ, раздиращ звук, последван от силна експлозия, която разтърси стаята.

— Обстрелват тази част на града. Трябва да те изведа от тук, Ан.

Избухна ярка светлина. Сградата отсреща бе обхваната от пламъци. Сър Юстас беше станал и крачеше нагоре-надолу. Хари продължаваше да го държи на мушка.

— Както виждате, сър Юстас, играта свърши. Самият вие любезно ни предоставихте сведения къде се намирате. Хората на Рейс наблюдаваха изхода на тайния проход. Въпреки предпазните мерки, които взехте, те успяха да ви проследят дотук.

Сър Юстас внезапно се обърна.

— Доста умно. Заслужавате похвала. Но все още имам какво да кажа. Ако аз съм загубил играта, то вие също сте я загубили. Никога не ще можете да ми припишете убийството на Надина. Бил съм в Марлоу същия ден, това е всичко, с което разполагате срещу мен. Никой не може да докаже, че съм познавал тази жена, а досието ви говори срещу вас. Вие сте крадец, не забравяйте това, крадец. Има нещо, което може би не знаете — диамантите са у мен . И с това изчезва…

С невероятно бързо движение той се наведе и замахна нагоре е ръка. Чу се шум от счупено стъкло, когато предметът излетя през прозореца и изчезна в пламтящата маса отсреща.

— С това изчезва единствената ви надежда да докажете неверността си по случая в Кимбърли. А сега ще поговорим. Ще ви принудя да се спазарите с мен. Хванахте ме натясно. Рейс ще открие в тази къща всичко, което му е необходимо. За мен има шанс, ако успея да се измъкна. Ако остана, с мен е свършено — и с вас също, млади човече! Съседната стая има тавански прозорец. Достатъчни са ми няколко минути преднина, за да се измъкна. Вече съм взел известни мерки. Пуснете ме оттам и ми дайте преднина — и ще ви оставя подписано самопризнание, че аз съм убил Надина.