Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

— Много добре, веднага ще го приема. Бизнес — заяви той. — Мис Ан, нека ви покажа вашата стая.

Дой ме въведе в малък, занемарен апартамент, едно чернокожо момче донесе куфарчето ми, а сър Юстас, след като заяви, че мога да поискам всичко, което ми е необходимо, се оттегли — самото въплъщение на любезен домакин. Върху умивалника имаше леген с гореща вода и аз започнах да разопаковам някои свои неща от първа необходимост. Бях доста озадачена от нещо твърдо и непознато в чантичката ми за тоалетни принадлежности. Развързах я и погледнах вътре.

За мое най-голямо учудване извадих малък револвер със седефена дръжка. Когато тръгнах от Кимбърли, той не беше там. Разгледах го предпазливо. Стори ми се зареден.

Взех го, успокоена донякъде. Той беше полезна вещ в къща като тази. Но модерните дрехи не са никак подходящи за носене на огнестрелно оръжие. Най-накрая го напъхах в ластика на чорапа си. Образува се голяма издутина, а аз очаквах всеки миг да гръмне и да простреля крака ми, но това наистина беше единственото подходящо място.

Бях извикана при сър Юстас чак късно следобед. След сервирания в апартамента ми чай в единадесет и солиден обяд, аз се чувствах достатъчно силна за по-нататъшна борба.

Сър Юстас беше сам. Той крачеше нагоре-надолу из стаята. Забелязах, че очите му блестят и че не го свърташе на едно място. Явно беше доста радостен. В държанието му към мен се долавяше лека промяна.

— Имам новина за вас. Вашият приятел е тръгнал. Ще пристигне тук след няколко минути. Не бързайте да се радвате — имам да ви кажа и още нещо. Тази сутрин вие се опитахте да ме измамите. Предупредих ви, че ще бъде разумно от ваша страна да се придържате към истината и до един момент вие се подчинявахте. След това обаче се отклонихте от нея. Опитахте се да ме накарате да повярвам, че диамантите са у Хари Рейбърн. Тогава се престорих, че вярвам на думите ви, защото това улесняваше задачата ми — задачата да ви убедя да подмамите Хари Рейбърн тук. Но, скъпа ми Ан, диамантите са били у мен още от момента, в който тръгнах от Водопада — въпреки че едва вчера открих този факт.

— Вие знаете! — ахнах аз.

— Може би ще ви е интересно да чуете, че Паджет беше този, който издаде тайната. Той държеше да изслушам дългия му, отегчителен и безсмислен разказ за някакъв облог и метална кутийка за филми. Не ми трябваше много време, за да проумея как стоят нещата — недоверието на мисис Блеър към полковник Рейс, нейната тревога, настойчивата й молба да се погрижа за нейните сувенири. Славният Паджет се беше престарал и вече беше разопаковал касите. Преди да тръгна от хотела, просто прехвърлих кутийките е филми в собствения си джоб. Те са там в ъгъла. Признавам, че досега нямах време да ги прегледам внимателно, но забелязвам, че едната определено тежи повече от другите, нещо в нея трака доста странно и явно е била залепена със секотин, което ще наложи използването на отварачка за консерви. Всичко изглежда ясно, нали? И сега, разбирате ли, двамата сте в капана… Жалко, че не се отнесохте благосклонно към идеята да станете лейди Педлър.

Аз не отговорих. Стоях, вперила поглед в него.

Откъм стълбите долетя шум от стъпки, вратата внезапно се отвори и в стаята влетя Хари Рейбърн, блъскан от двама мъже. Сър Юстас ми хвърли тържествуващ поглед.

— Точно според плана — тихо каза той. — Ама че аматьори — приискало им се да мерят сили с професионалисти.

— Какво значи това? — дрезгаво извика Хари.

— Това значи, че влезе в капана ми — казал паякът на мухата — заяви шеговито сър Юстас. — Скъпи ми Рейбърн, никак не ви върви.

— Нали каза, че мога спокойно да дойда, Ан?

— Не я упреквайте, скъпи ми друже. Онази бележка беше написана под моя диктовка и дамата нямаше никакъв избор. Щеше да бъде по-разумно от нейна страна да не я пише, но тогава не й споменах това. Вие сте изпълнили нейните указания, отишли сте в магазина за сувенири, превели са ви през тайния проход от задната стая — и сте се озовали в ръцете на враговете си!

Хари погледна към мен. Разбрах погледа му и се преместих по-близо до сър Юстас.

— Да — промърмори той, — определено не ви върви! Това е — чакай да помисля — третата ни среща.

— Прав сте — каза Хари. — Това е третата среща. Два пъти успяхте да ме победите — но нима не сте чували, че на третия път късметът се обръща. Сега е мой ред — дръжте го на мушка, Ан.

Аз бях напълно готова. Извадих светкавично пистолета от чорапа си и го допрях до главата му. Двамата мъже, които пазеха Хари, скочиха напред, но гласът му ги спря.