Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

— Е, добре — заяви този странен човек, като се отпусна в стола си. — Жалко, че идеята да бъдете лейди Педлър не ви се нрави. Другите възможности са доста неприятни.

Почувствах как ме побиват тръпки. Разбира се, през цялото време си давах сметка, че поемам голям риск, но ми се струваше, че наградата си заслужава. Дали нещата щяха да се развият така, както бях предположила, или не?

— Истината е — продължи сър Юстас, — че имам слабост към вас. Наистина не искам да стигам до крайности. Защо не ми разкажете цялата история, от началото до края, а после ще видим какво ще правим. Но, предупреждавам ви, без измислици — искам истината.

Нямах никакво намерение да правя такава грешка. Изпитвах доста голямо уважение към проницателността на сър Юстас. Беше време да кажа истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Разказах му цялата история, без нищо да спестя, до момента, в който Хари ме беше спасил. Когато свърших, той одобрително кимна с глава.

— Умница. Нищо не скрихте. Искам да ви кажа, че веднага щях да разбера, ако го бяхте сторили. Във всеки случай доста хора не биха повярвали на разказа ви, особено на началната част, но аз ви вярвам. Вие сте такова момиче, което би тръгнало ей така, без много да му мисли, заради най-незначителния мотив. Имали сте невероятен късмет, разбира се, но рано или късно аматьорът се изправя срещу професионалиста и тогава резултатът е предрешен. Професионалистът съм аз. Започнах да се занимавам с това доста млад. Общо взето, стори ми се добър начин бързо да забогатея. Винаги обмислях нещата и чертаех хитроумни планове — като никога не направих грешката сам да се опитам да ги осъществя. Винаги използвай специалисти — това беше моят девиз. Веднъж само се отклоних от него и си навлякох неприятности — но не можех никому да се доверя да свърши тази работа вместо мен. Надина знаеше твърде много. Аз съм сговорчив човек, добросърдечен и добродушен, докато някой не ми се изпречи на пътя. А Надина, освен че ми се изпречи, ме заплаши — точно когато бях на върха на една успешна кариера. Успеех ли да я убия и да взема диамантите, щях да бъда в безопасност. Този идиот Паджет, с неговата съпруга и семейство! Моят грешка — назначаването на този човек с лице на средновековен отровител и душа на викторианец погъделичка чувството ми за хумор. Ето едно правило за вас, скъпа ми Ан. Никога не позволявайте чувството ви за хумор да ви подведе. Години наред имах усещането, че ще бъде разумно да се избавя от Паджет, но той беше толкова трудолюбив и съзнателен, че по никой начин не можех да намеря претекст за уволняването му. И оставих нещата такива, каквито са. Но ние се отклоняваме от темата. Въпросът е какво да правя с вас. Разказът ви беше пределно ясен, но все още нещо ми убягва. Къде са диамантите сега?

— У Хари Рейбърн — казах аз, като го наблюдавах.

Изразът на лицето му не се промени, остана все така язвително благоразположен.

— Хм. Тези диаманти ми трябват.

— Няма големи изгледи да ги получите — отвърнах аз.

— Нима? А аз не мисля така. Не желая да ви ставам неприятен, но искам да имате предвид, че едно мъртво момиче, намерено в тази част на града, няма да изненада никого. Долу има човек, който много ловко се справя с такива задачи. Е, вие сте разумна млада жена. Предлагам ви следното: да седнете и да напишете на Хари Рейбърн да дойде тук, при вас и да донесе диамантите…

— Нищо подобно няма да направя.

— Не прекъсвайте по-възрастните. Предлагам ви да се договорим — диамантите в замяна на живота. И не се залъгвайте, животът ви е изцяло в ръцете ми.

— А Хари?

— Аз съм твърде добросърдечен, за да разделя двама влюбени. Той също ще може свободно да си тръгне — при положение, разбира се, че нито един от вас няма да се изпречва на пътя ми в бъдеще.

— А каква гаранция имам, че ще изпълните вашата част от уговорката?

— Никаква, скъпо момиче. Ще трябва да ми се доверите и да се надявате, че всичко ще мине добре. Разбира се, ако сте геройски настроена и предпочитате смъртта, това е друг въпрос.

Точно към това се стремях. Внимавах много да не се подам веднага на уловката. Малко по малко се оставих да бъда принудена и придумана да отстъпя. Написах под диктовката на сър Юстас:

Скъпи Хари.

Мисля, че има възможност за несъмнено доказване на твоята невинност. Моля те, следвай внимателно указанията ми. Отиди в магазина за сувенири на Аграсато. Поискай да ти покажат нещо „необичайно“, „за специален случай“. След това човекът ще те помоли да го последваш в „стаята отзад“. Иди с него. Там ще намериш пратеник, който ще те доведе при мен. Изпълнявай точно това, което той ти каже. На всяка цена донеси диамантите. Никому нито дума.