Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

Той спря. Настъпи напрегнато мълчание.

— Ще ми повярваш, нали, Ан? Кълна се пред Бога, че това, което ще кажа, е истина. Влязох в къщата след нея, а дълбоко в себе си изпитвах желание да я убия — но тя беше мъртва! Открих я в онази стая на първия етаж. Господи! Беше отвратително. А в къщата нямаше и следа от друг човек! Разбира се, веднага осъзнах в какво ужасно положение се намирам. С един майсторски ход изнудваният се беше избавил от изнудвача и в същото време беше намерил жертва, на която да бъде приписано престъплението. Ясно личеше ръката на „Полковника“. За втори път щях да стана негова жертва. Какъв глупак бях — да вляза толкова лесно в капана! Едва си спомням какво направих след това. Успях да изляза оттам със сравнително нормален вид, но знаех, че не след дълго престъплението ще бъде открито и че описанието ми ще бъде разпратено с телеграми из цялата страна. Няколко дни се спотайвах, без да се осмеля да предприема нищо. Най-накрая случаят ми помогна. Успях да дочуя на улицата разговор между двама джентълмени на средна възраст, единият от които се оказа сър Юстас Педлър. Веднага ми хрумна да се присъединя към него като негов секретар. Откъсът от разговора, който бях чул, ме наведе на мисълта как да постъпя. Вече не бях толкова сигурен, че сър Юстас Педлър е „Полковникът“. Неговата къща би могла да бъде избрана за място на срещата случайно или поради някаква незнайна причина, която не бях разбрал.

— Знаеш ли — прекъснах го аз, — че Гай Паджет е бил в Марлоу в деня на убийството?

— В такъв случай това решава всичко. Аз мислех, че той е бил в Кан със сър Юстас.

— Той е трябвало да бъде във Флоренция — но определено не е ходил там . Съвсем сигурна съм, че той всъщност е бил в Марлоу, но, разбира се, не мога да го докажа.

— А като си помисля, че нито за минута не се усъмних в Паджет до онази нощ, в която се опита да те хвърли зад борда. Този човек е невероятен актьор.

— Да, нали?

— Това обяснява защо са избрали Мил Хаус. Паджет вероятно би могъл да влезе и излезе от нея незабелязан. Разбира се, той не се възпротиви, че ще придружа сър Юстас на кораба в пътуването му през океана. Не е искал веднага да ме арестуват. Разбираш ли, очевидно Надина не е донесла диамантите със себе си на срещата, както са разчитали, че ще направи. Мисля си, че те наистина са били у Картън и той ги е скрил някъде на Килморден Касъл — това е била неговата задача. Надявали са се, че аз бих могъл да имам някаква представа къде са скрити. Докато не си възвърне диамантите, „Полковникът“ все още е в опасност — оттук и неговото силно желание да ги намери на всяка цена. Къде, по дяволите, ги е скрил Картън — ако наистина ги е скрил, не знам!

— Това е друга история — цитирах го аз. — Вече моята история. И сега ще ти я разкажа.

Хари слушаше внимателно, докато разказвах всички събития, които съм описала на тези страници. Това, което най-много го озадачи и изненада беше фактът, че през цялото време диамантите са били у мен — или по-точно у Сюзън. Нещо, което той изобщо не бе предполагал. Естествено, след като чух неговия разказ, аз разбрах какво е целял Картън — или по-скоро Надина, тъй като не хранех никакви съмнения, че този план се бе родил в нейната глава. Никакви изненадващи действия, предприети срещу нея или съпруга й, не биха довели до отнемането на диамантите. Тайната бе заключена в паметта й, а „Полковникът“ едва ли би могъл да се досети, че те са поверени за съхранение на един корабен стюард!

Доказателството срещу старото обвинение на Хари в кражба беше осигурено. Действията ни обаче бяха парализирани от другото, по-тежкото обвинение. Защото така както стояха нещата, той не можеше да се появи пред властите, за да докаже, че е прав.

Това, към което отново и отново се връщахме, беше самоличността на „Полковника“. Беше ли той Гай Паджет или не?

— Щях да кажа, че е той, ако не беше едно-единствено нещо — заяви Хари. — Изглежда почти сигурно, че именно Паджет е убил Анита Грюнберг в Марлоу — и това придава достоверност на предположението, че той наистина е „Полковникът“, тъй като работата с Анита е била от естество, което той не би обсъждал с някой от своите подчинени. Единственото нещо, което опровергава тази теория, е опитът да те отстрани от пътя си в нощта на твоето пристигане тук. Ти си видяла, че Паджет е останал в Кейп Таун — а той, по никакъв начин не би могъл да пристигне тук преди следващата сряда. Малко вероятно е да е имал някакви пратеници в тази част на света, а всичките му планове са били замислени така, че да се справи с теб в Кейп Таун. Би могъл, разбира се, да телеграфира указания на някого в Йоханесбург, който да се качи на влака за Родезия в Мейфкинг, но тези указания е трябвало да бъдат съвсем точни, за да може онази бележка да бъде написана.