Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

Накрая реших, че трябва да го принудя да говори. Взех със себе си своя револвер. За краткото време, през което го видях, бях разбрал, че този човек е страхливец. Едва бяхме застанали очи в очи, когато осъзнах, че той се страхува от мен. Не ми трябваше много време, за да го принудя да ми разкаже всичко, което знае. Той беше организирал част от кражбата, а Анита Грюнберг била негова съпруга. Видял ни веднъж, когато заедно с нея сме вечеряли в хотела и понеже прочел, че съм бил убит, появата ми при Водопада жив и здрав силно го изплашила. Той и Анита се били оженили съвсем млади, но тя скоро го напуснала. Събрала се е лоши хора, каза ми той — и тогава за пръв път чух за „Полковника“. Самият Картън никога не се бил замесвал в нещо друго, с изключение на тази афера — той така тържествено ме увери, че аз бях склонен да му повярвам. Определено нямаше закваската на опитен престъпник. Все още обаче имах чувството, че не ми казва всичко. За да проверя това, заплаших, че веднага ще го застрелям, като заявих, че вече малко ме интересува какво ще стане с мен. Обезумял от ужас, той ми разказа и нещо друго. Изглежда тази Анита Грюнберг нямала пълно доверие в „Полковника“. Преструвайки се, че му дава диамантите, които била взела от хотела, тя задържала част от тях у себе си. Цветът и качеството на диамантите били такива, че ако, по което и да е време, те видели бял свят, експертите на Де Беерс веднага биха признали, че тези скъпоценни камъни никога не са минавали през ръцете им. По този начин моят разказ за подмяната щял да се потвърди, доброто ми име щяло да бъде възстановено, а подозрението щяло да бъде насочено към истинския виновник. Успях да разбера, че, противно на обичая си, „Полковникът“ бил пряко замесен в тази афера и затова Анита изпитвала задоволство, че наистина би могла да го държи в ръцете си, ако се наложи. Картън ми предложи да се спазаря с Анита Грюнберг, или Надина, както сега наричала себе си. Мислеше, че срещу една значителна сума тя би била готова да предаде диамантите и да измени на бившия си работодател. Той веднага щял да й изпрати телеграма. Все още изпитвах подозрение към Картън. Той беше човек, който лесно би могъл да бъде изплашен, но и който в уплахата си би изрекъл толкова много лъжи, че не би било никак лесно да се отсее истината от тях. Върнах се в хотела и зачаках. Прецених, че до вечерта на следващия ден той би трябвало да е получил отговор на телеграмата си. Отидох в дома му, където ми казаха, че мистър Картън отсъствал, но щял да се върне на другата сутрин. Това веднага събуди у мен съмнение. Навреме успях да разбера, че всъщност той се кани да отплава за Англия с Килморден Касъл, който тръгваше от Кейп Таун след два дни. Едва имах време да стигна дотам и да се кача на същия кораб. Нямах намерение да плаша Картън с присъствието си на борда. Докато бях в Кеймбридж, бях участвал в доста любителски театрални постановки и за мен беше сравнително лесно да се преобразя в солиден господин на средна възраст с брада. Избягвах старателно Картън, докато бях на борда, като излизах от каютата си колкото се може по-рядко, под претекст, че съм болен. За мен не беше трудно да го проследя, когато пристигнахме в Лондон. Той отиде право в един хотел и излезе чак на следващия ден. Тръгна от хотела малко преди един часа. Следвах го по петите. Отиде при един агент за продажба и наемане на недвижими имоти в Найтсбридж. Там подробно разпита за къщи край реката, които се дават под наем. Аз бях на съседното бюро и също се интересувах за къщи. В този момент неочаквано влезе Анита Грюнберг, Надина — наречи я както искаш. Блестяща, високомерна и почти толкова красива както някога. Господи! Как я мразех! Ето — пред мен стоеше жената, която беше съсипала живота ми — а също и нечий друг живот, много по-ценен от моя.

В този момент бях в състояние да я хвана с ръце за врата и бавно да я удуша! В продължение на една-две минути не виждах нищо пред себе си. Едва разбирах това, което ми казваше агентът. След това чух нейния глас — висок и ясен, с нарочно подчертан чуждестранен акцент: „Мил Хаус, Марлоу. Собственост на сър Юстас Педлър. Струва ми се, че може да се окаже подходяща за мен. Във всеки случай ще отида да я огледам.“ Агентът й написа разпореждане и тя излезе с присъщия си царствен и високомерен маниер. С нито една дума или жест не бе дала да се разбере, че познава Картън, но аз бях уверен, че срещата им тук е била предварително уговорена. А след това започнах да си правя прибързани изводи. Тъй като не знаех, че сър Юстас е в Кан, помислих си, че цялото това търсене на къща е просто предлог за среща с него в Мил Хаус. Знаех, че той се е намирал в Южна Африка по време на кражбата и понеже никога не бях го виждал, стигнах до преждевременното заключение, че той самият е загадъчният „Полковник“, за когото толкова много бях слушал. Проследих двамата до Найтсбридж. Надина влезе в хотел Хайд Парк. Аз ускорих крачка и също влязох вътре. Тя отиде направо в ресторанта и аз реших, че не бива да рискувам да бъда разпознат от нея сега, а трябва да продължа да следя Картън. Хранех големи надежди, че диамантите ще бъдат предадени на него и че ако внезапно се появях, когато той най-малко очакваше това, в уплахата си щеше да ми каже истината. Проследих го до станцията на метрото при Хайд Парк Корнър. Той беше застанал сам в края на перона. Наблизо имаше само някакво момиче. Реших, че е настъпил моментът да поговоря с него. Знаеш какво се случи. В силната си изненада, че вижда човек, за когото си мислеше, че е някъде далеч в Южна Африка, той загуби самообладание, отстъпи назад и падна върху релсите. Под предлог, че съм лекар, успях да претърся джобовете му. Имаше портфейл с няколко банкноти в него и едно или две писма без особена важност, имаше ролка с филм — която трябва да съм изпуснал по-късно някъде — както и листче за някаква среща на двадесет и втори на Килморден Касъл. В бързината да се измъкна преди някой да ме задържи, съм изпуснал и него, но за щастие запомних цифрите. Забързах към най-близката тоалетна и припряно свалих грима си. Не желаех да бъда арестуван за това, че съм пребърквал джобовете на някакъв мъртвец. След това се върнах в хотел Хайд Парк. Надина все още обядваше. Няма нужда подробно да описвам как я проследих до Марлоу. Тя влезе в къщата, а аз заговорих жената в къщичката на портиера, като се престорих, че съм с нея. След това и аз влязох.