Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

Бързах, защото знаех, че щом спра, Рийвс ще се намеси и ще започне да ми разправя, че кожите не струват, защото животните се закачали по оградите от бодлива тел или нещо от този род, ще разкритикува всичко останало и накрая ще завърши с несгодите на миньорите в Ранд. А аз не бях в настроение да ме ругаят, че съм капиталист. Бях прекъснат, но от друго лице, при споменаването на вълшебната дума диаманти.

— Диаманти! — възторжено възкликна мисис Блеър.

— Диаманти! — ахна мис Бедингфийлд.

И двете се обърнаха към полковник Рейс.

— Били сте в Кимбърли, предполагам?

Аз също съм бил в Кимбърли, но не успях навреме да се обадя. Рейс беше отрупан с въпроси. Какво представляват мините? Вярно ли е, че местните жители са принудени да живеят затворени в лагери? И прочие.

Рейс отговаряше на въпросите им и показа, че е добре запознат с тази тема. Той описа методите за подслоняване на местните жители, претърсванията и различните предпазни мерки, които се вземат в мините Де Беерс.

— Значи практически невъзможно е да се откраднат диаманти? — попита мисис Блеър с такова явно разочарование, като че ли беше тръгнала натам единствено с тази цел.

— Няма нищо невъзможно, мисис Блеър. Случват се и кражби — като онзи случай, за който ви разказах — когато негърът скрил камъка в раната си.

— Да, но в по-големи количества?

— Случило се е веднъж, преди няколко години. Малко преди войната всъщност. Сигурно си спомняте за този случай, Педлър. Не бяхте ли в Южна Африка по онова време?

Аз кимнах.

— Разкажете ни — извика мис Бедингфийлд. — Разкажете ни наистина!

Рейс се усмихна.

— Добре, слушайте тогава. Предполагам повечето от вас са чували за сър Лорънс Ърдсли, големия южноафрикански минен магнат? В неговите мини се добива злато, но той бе замесен в тази афера от своя син. Сигурно си спомняте, че точно преди да избухне войната, навсякъде се говореше за ново потенциално Кимбърли, скрито някъде в скалистата почва на джунглите в Британска Гвиана. Съобщиха, че двама млади търсачи се били върнали от тази част на Южна Америка и донесли със себе си забележителна колекция от необработени диаманти, някои от тях със значителни размери. И преди това около реките Есекибо и Мазаруни са били намирани малки диаманти, но тези двама младежи, Джон Ърдсли и неговият приятел Лукас, твърдяха, че са открили пластове от големи въглеродни отлагания при общия извор на два потока. Диамантите били с най-различни цветове — розови, сини, жълти, зелени, черни и съвсем бели. Ърдсли и Лукас пристигнаха в Кимбърли, където трябваше да представят скъпоценните камъни за проверка. В същото време се оказа, че Де Беерс са станали жертва на сензационна кражба. Когато се изпращат диаманти в Англия, те се поставят в пакет. Той остава в голям сейф, двата ключа, на който се намират в двама различни човека, а трети човек знае комбинацията. Те се предават на банката, а банката ги изпраща в Англия. Стойността на всеки пакет, грубо пресметнато, е около сто хиляди лири. В този случай на хората от банката се сторило, че има нещо необичайно в запечатването на пакета. Той бил отворен и станало ясно, че е пълен с бучки захар. По какъв точно начин съмнението падна върху Джон Ърдсли, не знам. На бял свят излезе, че той бил доста буен по време на следването си в Кеймбридж и че баща му доста пъти е трябвало да плаща дълговете му. Както и да е, скоро се разчу, че тази история за залежи на диаманти в Южна Америка е измислица. Джон Ърдсли беше арестуван. В него откриха част от диамантите на Де Беерс. Но до съд не се стигна. Сър Лорънс Ърдсли заплати сума, равна на стойността на липсващите диаманти и Де Беерс не заведоха дело. Но мисълта, че синът му е крадец, сломи сърцето на стария човек. Малко след това той получи удар. Що се отнася до Джон, в известен смисъл съдбата се оказа милостива към него. Той се записа в армията, бе изпратен на фронта, сражава се храбро и беше убит, като по този начин изтри позора от името. Самият сър Лорънс получи трети удар и почина преди около месец. Той почина, без да остави завещание и неговото огромно богатство стана притежание на най-близкия му родственик, един човек, когото той почти не познаваше.

Полковникът замълча. Отвсякъде се посипаха възклицания и въпроси. Нещо изглежда привлече вниманието на мис Бедингфийлд и тя се обърна назад. Щом я чух да ахва, аз също се обърнах.

На прага стоеше моят нов секретар. Рейбърн. Въпреки че беше силно загорял, лицето му беше пребледняло като на човек, който е видял призрак. Очевидно разказът на Рейс го беше разтърсил дълбоко.