Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

Танците бяха нещо невероятно. Танцувах два пъти с Ан Бедингфийлд и тя се престори, че й харесва. Поканих веднъж мисис Блеър, която изобщо не си направи труда да се преструва и измъчих няколко други девойчета, чиято външност ми бе направила приятно впечатление.

След това слязохме на вечеря. Бях поръчал шампанско, стюардът препоръча Клико от 1911 година като най-доброто, което имат на борда и аз приех предложението му. Изглежда бях уцелил единственото нещо, което беше в състояние да развърже езика на полковник Рейс. Не искам да кажа, че е необщителен, но тази вечер той беше наистина разговорлив. Известно време това ме забавлява, после си дадох сметка, че не аз, а полковник Рейс се превръща в душата на компанията.

Той се опита да ме подразни за това, че водя дневник.

— Някой ден от него ще излязат наяве всичките ви прегрешения, Педлър.

— Скъпи ми Рейс — казах аз. — Смея да отбележа, че не съм чак такъв глупак, за какъвто ме вземате. Може и да върша прегрешения, но не ги записвам черно на бяло. След смъртта ми изпълнителите на моето завещание ще могат да научат мнението ми за доста хора, но се съмнявам дали ще открият какво да добавят към своето мнение за мен. Това му е хубавото на един дневник, че отразява характера на други хора, а не нашия собствен характер.

— При все това има нещо, което се нарича несъзнателно саморазкриване.

— В очите на един психоаналитик всички неща са низки — афористично отговорих аз.

— Животът ви сигурно е бил много интересен, полковник Рейс — каза мис Бедингфийлд, вперила в него широко отворените си, светнали очи.

Ето как го правят тези момичета! Отело е очаровал Дездемона със своите разкази, но, о, нима Дездемона не е очаровала Отело с начина, по който го е слушала? Както и да е, момичето наистина разпали Рейс. Той започна да разказва истории за лъвове. Мъж, който е убил доста лъвове, съвсем несправедливо има преимущество пред останалите си събратя. Стори ми се, че е дошло време и аз да разкажа история за лъвове, при това някоя по-весела.

— Между другото — забелязах аз, — това ми напомня за един доста вълнуващ разказ, който чух. Мой приятел бил на ловна експедиция някъде в Източна Африка. Една нощ излязъл от палатката си по някаква причина и бил стреснат от ръмжене. Обърнал се рязко и видял лъв, готов за скок. Бил оставил пушката си в палатката. Той се навел светкавично и лъвът скочил над главата му. Разярен, че не е улучил, звярът изръмжал и се приготвил да скочи отново. Моят приятел пак се навел и лъвът пак скочил над него. Така станало и третия път, но сега той бил близо до входа на палатката, втурнал се вътре и грабнал пушката си. Когато излязъл с пушка в ръка, лъвът бил изчезнал. Това доста го озадачило. Пропълзял до гърба на палатката, където имало малко сечище. Лъвът, разбира се, бил там и се упражнявал да скача.

Думите ми бяха приети с бурни аплодисменти. Пийнах малко шампанско.

— При друг случай — отбелязах аз — този мой приятел имал второ любопитно преживяване. Пътувал из вътрешността на континента с впряг от мулета и тъй като искал да стигне целта си преди слънцето да напече, наредил на хората си да запрегнат по тъмно. Те трябвало да положат доста усилия, докато направят това, тъй като мулетата били много неспокойни, но най-накрая успели да се справят и потеглили. Мулетата препускали като бесни и когато се развиделило, те разбрали каква е причината. В тъмнината хората му запрегнали отзад във впряга един лъв.

Това също се прие добре и на масата настана известно оживление, но не съм сигурен дали основната причина за него не беше моят приятел, членът на Лейбъристката партия, който през цялото време остана блед и сериозен.

— Господи! — възкликна той притеснено. — Ами кой го е разпрегнал?

— Трябва да отида в Родезия — заяви мисис Блеър. — След това, което ни разказахте, полковник Рейс, просто трябва да отида там. Пътуването обаче е ужасно, пет дни с влака.

— Трябва да дойдете с мен, с личния ми вагон — галантно казах аз.

— О, сър Юстас, колко мило от ваша страна! Сериозно ли говорите?

— Дали говоря сериозно! — възкликнах укорително аз изпих още една чаша шампанско.

— Само седмица още и ще бъдем в Южна Африка — въздъхна мисис Блеър.

— Ах, Южна Африка — казах аз прочувствено и започнах да цитирам една скорошна моя реч, която изнесох в Колониалния Институт. — Какво може да покаже на света Южна Африка? Какво, наистина? Своите плодове и ферми, своята вълна и акациеви дървета, своите стада и кожи, своето злато и диаманти…