Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Къртис завари и вратата към двора, и стоманената врата на сградата отключени. Опасенията му се сбъдваха. Извади своя „Глок 21“ и изтича нагоре към апартамента на Алета. И тази врата беше само притворена. Чу мъжки глас отвътре.

— Вече не се инатим толкова, а? — изсмя се Содано и плъзна свободната си ръка по бедрото на Алета.

Тя се изплю в лицето му.

— Ще те накарам да съжаляваш, кучко!

Содано пак опря ножа в гърлото й и стисна силно едната й гърда.

Къртис уж внимаваше, когато подаде глава в рамката на вратата, но Алета го зърна тутакси и ахна. Содано реагира мигновено и я завъртя пред себе си.

— О’Конър, остави пистолета, иначе ще гледаш как я коля!

Къртис пусна неохотно оръжието си на пода. Содано знаеше името му — потвърждение, че Алета не беше единствената набелязана жертва.

— Сега излез в коридора! — заповяда сицилианецът.

Содано бутна Алета настрани и понечи да пристъпи към пистолета, но тя се спъна в килима до леглото и залитна. Содано се опита да я задържи и се разсея за миг. Къртис скочи, отблъсна се мощно с левия крак и го изрита с десния в ребрата. Сицилианецът изпъшка от болка и пусна Алета, а ножът излетя от пръстите му и издрънча в гардероба. Къртис заби чело в носа на убиеца, но едва запази равновесие, защото ниският жилав мъж успя да промуши крак зад дясното му коляно и да го тласне назад. Къртис го удари с лакът по шията, събори го и се стовари на гърба му. Обви с дясната си ръка шията на Содано, опря лявата си мишница в рамото му и натисна врата му напред. Напрегна се докрай да събере двете си ръце и Содано се оцъкли от ужас. Къртис стискаше гърлото на убиеца, докато главата му се люшна безсилно. Щом се увери, че противникът е мъртъв, Къртис се търкулна встрани от трупа и опита да си поеме дъх. Алета стоеше над него с ножа на Содано в ръка.

— Аз съм на твоя страна — изгъгна дрезгаво Къртис. — Махни това нещо.

— Не и докато не чуя кой си ти и какво правиш в апартамента ми, по дяволите!

Ръцете й се тресяха.

— Името ми е Къртис О’Конър. И ако ще да ти прозвучи странно, дойдох да те опазя жива.

Думите на шамана нахлуха в съзнанието на Алета: „Има още двама мъже, единият от тях ще се разправи с другия. Ще повериш живота си в ръцете на първия“.

— Кой си ти? — повтори тя по-настойчиво.

— Дълга история…

— Да чуя кратката версия!

— Работя в ЦРУ и тъкмо те в момента искат да те махнат от пътя си. Вбесила си доста могъщи хора.

— Щом си от ЦРУ и те ме искат мъртва, как тъй си дошъл да ме спасяваш? А този кой е?

Алета посочи с ножа трупа на пода в нейната дневна.

— Той е… тоест беше Антонио Содано, наемен убиец. Но защо не оставиш ножа, за да чуеш дългата версия на по чаша кафе?

— Отивам да се обадя в полицията!

— Тъкмо това не бива да правиш.

— И защо пък не? Някакъв бандит току-що се опита да ме убие!

— Помисли добре — спокойно я посъветва Къртис. — Ако се обадиш в полицията, всеки журналист във Виена ще се изтърси пред прага ти. Крачка не би могла да направиш, без да те следват незнайно колко оператори и репортери. И понеже е трудно да се изясни кой е поръчал да бъдеш ликвидирана, журналистите ще ровят упорито.

— И може би така ще бъда защитена донякъде от мръсници като тебе!

— Дали не си мъничко неблагодарна? — подхвърли Къртис с крива усмивка.

Тя си замълча. Идеше й да се разплаче.

— Така изобщо няма да си в безопасност — продължи Къртис. — Щом историята се разчуе, онези, които искат да ти затворят устата завинаги, ще направят и невъзможното да успеят следващия път. Те не се отказват, а пари си имат в изобилие. Алета, най-добре е да ми се довериш. Първо трябва да се отървем от трупа.

Тя пак си спомни какво й каза доктор Арана.

— Добре, ще се отървем от трупа — промърмори Алета, докато ударите на сърцето й се забавяха полека. — Но когато някой го намери, полицаите ще дойдат да си поприказват с мен. И тогава какво ще правя?

— Само ако установят, че е бил в твоя апартамент. Кога ще събират боклука?

— Утре сутринта.

— Ще отскоча навън за малко, но първо ще използвам банята ти, ако разрешаваш.

Той се взря в отражението си.

— Ама че картинка съм…

Опипа синините по лицето си. След няколко минути излезе от сградата. По „Щернгасе“ не се мяркаше никой. Надяваше се да му провърви и да няма минувачи още няколко минути. Тръгна забързано по тясната улица към няколко малки контейнера за отпадъци, вече изкарани на колелцата си до книжарницата. Избра един, който не беше пълен догоре, и го задърпа обратно към дома на Алета. Преди да влезе в двора, пак провери има ли някой наоколо. Изсипа боклука в контейнера на Алета и качи опразнения в апартамента. Алета седеше до масата в кухнята.