Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Ваше Преосвещенство — не се сдържа Дженингс, — Кодексът на маите би се превърнал в археологическа сензация също като ръкописите от Мъртво море, Розетския камък, теракотената армия в Китай… Онзи, който открие пророчеството, ще впише завинаги името си в историята.

— Е, и? — изсумтя кардиналът.

— Ако просто скътаме кодекса в нашия таен архив, не само ще лишим археологията от велико откритие, но и ще погазим дълга си да разгласим пред целия свят предупреждението на маите — упорито повтори йезуитът.

— Аз пък ти напомням отново, че финансирането на твоите експедиции не е безусловно, а зависи от готовността ти да изпълняваш заповеди.

— Ваше Преосвещенство, Ватиканската банка не е единственият възможен източник на средства… — процеди Дженингс.

Той вече бе говорил с богати хора, склонни да дават пари за наука, но щеше да е по-благоразумно, ако си мълчеше за това. Разбира се, благоразумието не беше сред достойнствата на йезуита.

— Надявах се да не стигнем до този момент — поклати глава Феличи, — но не ми оставяш избор.

Той натика папката със снимките в ръцете на Дженингс и зачака самодоволно реакцията му. Монсиньорът онемя и прежълтя.

— За твой късмет аз искам да опазя доброто име на Светата църква — тежко каза Феличи. — Ти си ни полезен и няма смисъл да те опозорявам. — Кардиналът си взе папката от притихналата жертва. — След като изяснихме въпроса как трябва да постъпим с Кодекса на маите, имам за тебе още една строго поверителна задача.

Йезуитът кимна унило.

— В края на Втората световна война — продължи Феличи — в името на победата над комунизма Съединените щати и Ватикана си сътрудничили, за да изведат от Германия учени и офицери, чиито знания и дарби са били ценни. Сред тези хора е бил и офицерът от СС Карл фон Хайсен. Той е получил нова самоличност като католически свещеник в енорията Сан Педро. Според нас има вероятност той да е жив и до ден-днешен. Ти си го познавал под името отец Ернандес.

— Да, спомних си. Имаше подчертано испанско произношение, но вие казахте, че е немец?…

— Школата по испански език на остров Антигуа е била много добра, а обучението на Фон Хайсен е било продължително. В ролята си на отец Ернандес той направи много за краха на комунизма и досега нямаше причини да разкриваме истинската му самоличност. За съжаление и той като тебе е проявявал нехайство. Неотдавна научихме за навика му да води подробен дневник.

— Който би поставил Ватикана и Щатите в неудобно положение? — опомни се Дженингс.

— Освен това в дневника може би има информация къде е Кодексът на маите — неприветливо добави Феличи. — Искаме този дневник да попадне при нас.

— Знаете ли къде е Фон Хайсен?

— След оттеглянето си от оперативна дейност той остана в Сан Педро, но явно е бил предупреден, че Мосад най-после го е открил, и е побързал да изчезне… вероятно е избягал в Перу.

— Значи следите му се губят.

— Дори да е така, от тебе се иска да разпиташ предпазливо. Прикритието ти е, че посещаваш по решение на Ватикана енорията в Сан Педро, където от известно време нямат свой свещеник. Основната ти задача си остава намирането на кодекса. Заминаваш за Гватемала утре. Отец Кордона ще подготви документите ти. Ако е необходимо да ми съобщиш нещо, папският нунций там ще ти осигури надеждна връзка, но и той не знае каква е истинската цел на връщането ти в Гватемала. А тези снимки, монсиньор Дженингс, ще останат на съхранение в моя сейф. — Феличи размаха папката пред лицето на йезуита. — Дано не ми дадеш повод да ги използвам срещу тебе.

Виена

Антонио Содано боравеше почти безшумно с шперца, докато отваряше вратата на апартамента. Открехна я полека и се заслуша. Отляво беше осветено, чуваше шум на течаща вода в мивка. Промъкна се натам и надникна откъм коридора. В банята в дъното жена си миеше зъбите. Жената от снимката, която му дадоха. Тя беше висока, с чудесно тяло. Докато проверяваше пред огледалото дали си е почистила добре зъбите, гърдите й опъваха нощницата. Содано се отдръпна.

Алета угаси лампата в банята и тръгна към спалнята си. Содано чакаше долепен до стената. Жената го подмина, без да погледне настрани. Той я настигна с една широка крачка, затисна устата й с дясната си ръка, а с лявата дръпна рязко косата й назад.

Тя изпищя приглушено и Содано трепна от яростното й ухапване.

— Кучка!

Натика жената в спалнята и я притисна до стената. Очите на Алета се изцъклиха от страх, когато усети острието на ножа, опрян в шията й.