Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

„Ще пристигна в Рим на 24-ти и за мен ще бъде удоволствие да ви осведомя лично за положението в Централна Америка. Надявам се, че с тебе ще имаме възможност да обсъдим и изгубения Кодекс на маите, за който Вайцман споменава в статията си. Ще ти обясня защо този кодекс представлява заплаха. Щом Вайцман го търси, важно е да я изпреварим. Погрижил съм се за проблемите с Вайцман, но се нуждая и от резервен план. Научих, че Содано се е върнал в Рим. Ако ме свържеш с него, това би ме улеснило да се отърва както от случая с Вайцман, така и от един вътрешен проблем.“

Къртис вдиша дълбоко, за да се успокои. Изведнъж осъзна в каква опасност се намира и самият той. Изобщо не се съмняваше за какъв „вътрешен проблем“ е писал Уайли и дори жалките остатъци от лоялността му ЦРУ се изпариха. Стомахът му се сви от увереността, че кариерата му в Управлението приключи веднъж завинаги. А докато Уайли оставаше заместник-директор там, щяха да бъдат застрашени всички свестни служители на ЦРУ, които всеки ден рискуваха живота си за своята страна. Тяхната страна обаче се луташе в безпътица. И един от безсъвестните и безразсъдните й управници беше Уайли, ползващ се с покровителството на вицепрезидента. Къртис знаеше, че е време да се намеси, ако ще после да бяга и да се крие, докато не измисли как Уайли да си получи заслуженото.

Той копира цялата кореспонденция между заместник-директора и кардинала, преди да заключи лаптопа в сейфа. Слезе във фоайето и тръгна бързо, но без припряност към най-близката станция на метрото. Проникването в чужди тайни му отне повече време, отколкото се бе надявал, и не можеше да си позволи бавното пътуване с трамвай. Размишляваше колко принципи и правила е нарушил Уайли, докато влизаше във вагона, който щеше да го пренесе до „Шведенплац“.

По навик огледа спътниците си, после си припомни изблика на бяс у Уайли, когато му възрази за ликвидирането на Алета Вайцман. Заместник-директорът бе изпратил имейла същия ден и може би това обясняваше грешката да спомене името на Содано. Къртис беше убеден, че на Содано е възложена същата задача — поредното нарушение на основно правило. Явно Алета се бе натъкнала на нещо много по-значимо от истината за безмилостната разправа със семейството й. С какво ли се бяха занимавали Уайли и кардиналът в Гватемала, щом заместник-директорът не се поколеба да заповяда убийството на една уж безобидна археоложка? И какво в тайнствения Кодекс на маите плашеше толкова и ЦРУ, и Ватикана? Дали кодексът не би помогнал на Къртис да разобличи Уайли и Феличи? Имаше намерение да научи. Ако с помощта на Алета се добере до кодекса преди тях… Трябваше да опази живота й на всяка цена. Погледна часовника си. Десет часа вечерта.

Ами ако беше закъснял?

Ватикана, Рим

Кардинал Салваторе Феличи се славеше с една от най-добрите колекции на вино в Рим. Нямаха чет желаещите да получат покана за вечеря в личната му трапезария в „Палацо дела Сакра инквизиционе“, но малцина бяха избраниците — само онези, които имаха важна информация или можеха да насочат събитията в желаната от Феличи посока. Естествено Хауърд Уайли отговаряше и на двете условия. Двамата се настаниха край дъбовата маса и кардиналът кимна на сестра Бриджит, която чакаше до отрупания със съдове бюфет в стил Луи XIV. Появата й сред пряко подчинените му служители предизвика недоумение у мнозина.

Впрочем Уайли също ценеше житейските удоволствия и по примера на първия си наставник Дж. Едгар Хувър умееше да използва държавни пари, за да си ги набави. Избата в дома му не можеше да се мери по изисканост с колекцията на Феличи, но беше внушителна.

— Хауърд, прочетох досието на онази Вайцман — започна кардиналът. — Тя е нещо по-лошо от дребна досадна пречка. Ако продължи да рови в смъртта на хората от семейството й…

Той млъкна, докато сестра Бриджит поднасяше първото блюдо.

— Положението може да стане твърде неудобно и за двама ни — довърши Феличи, щом монахинята излезе.

— Съгласен съм, Салваторе. Погрижил съм се да реша проблема. Хората като Вайцман не би трябвало да се чудят защо накрая ги сполетяват злощастия. Но е добре да се предвидят всички възможни обрати… Човекът, с когото ме свърза, вече получи указания.

Уайли се стараеше да не разкрива действията си и да не въвлича излишни свидетели, затова възложи лично задачата на Содано. Нито резидентът на ЦРУ в Рим, нито Феличи знаеха, че той поръча на убиеца да го отърве и от вироглавия О’Конър, чиято смърт във Виена щеше да бъде представена като трагична случайност.