Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Заключението на съдебния лекар гласеше „смърт поради трудова злополука“, но Къртис не повярва дори за секунда в това. Двамата с Кейт бяха предизвикали враждебността на могъщи хора във Вашингтон и Лангли. Иглата бе пробила ръкава на костюма за биологична защита отзад . Още тогава се замисли дали да не напусне ЦРУ, но се отказа — отвътре имаше по-голям шанс да научи как бе погубена Кейт. И още таеше надежда, че ЦРУ може да се промени… да се превърне отново в някогашното Управление, ръководено от свестни професионалисти.

Пое си дъх и се застави да не мисли за Кейт. Пак се вгледа в снимката на екрана. Изведнъж си спомни къде е виждал другия мъж. Отначало строгият костюм на втория човек бе отклонил вниманието му, но сега се сети, че видя същото лице на снимката с Уайли и папа Йоан Павел II. Архиепископ Салваторе Феличи.

Къртис поклати глава. „ Никога не записвай онова, което не искаш да бъде прочетено. И никога, в никакъв случай не позволявай да те снимат.“ Подтикнат от подозренията си, той потърси в „Гугъл“ официалния сайт на Ватикана. Знаеше, че Уайли не поддържа контакти с хора, които нямат огромно влияние или не могат да му осигурят ценни сведения. Снимката на масичката в кабинета на Уайли беше отпреди двайсетина години. Предположи, че Салваторе Феличи вече е кардинал.

„Познах!“ Веднага намери името му на страницата с биографични данни за кардиналите, които Ватиканът охотно предоставяше на набожните и любопитните. Научи, че Салваторе Феличи представлявал Ватикана в Гватемала в началото на 90-те години. И вече беше сред старшите по ранг кардинали. Къртис сравни сериозното лице от портрета в сайта със снимката от ресторанта. Защо уж безупречният префект на Конгрегацията за доктрината на вярата се срещаше с млад бандит като Содано? И какви бяха сегашните отношения на Уайли и Феличи?

Къртис пак влезе в мрежата на ЦРУ и набра кода за достъп на Уайли, който се бе погрижил да научи отдавна. Докато двамата с Кейт изпълняваха задачата в Пекин, Къртис се приятели с невероятен млад хакер, когото ЦРУ благоразумно бе привлякло на своя страна. Научи много от него. Кори Барино се бе подвизавал отрано на хакерската сцена и можеше да се похвали с проникване в секретните мрежи на Пентагона и НАСА. ЦРУ му обърна внимание, след като се напъха и в тяхната мрежа и остави кратко послание до директора. На стената в кабинета на директора още имаше следа от запратеното по нея преспапие.

Къртис видя на екрана „Отказан достъп“ и допусна, че Уайли е променил кода си. Стигаше и да е добавил по един знак в началото и в края на паролата си. Макар че Кори бе обяснил на Къртис как да се възползва от мощта на суперкомпютрите в Лангли, можеше да мине много време, докато те отгатнат новата парола. Къртис умуваше мрачно, че времето може и да не е страната на Алета Вайцман, не биваше да се бави излишно.

Усетът, придобит през дългите години като оперативен агент, му подсказа следващия ход. Възползва се от сравнително простичка, но унищожително ефективна програма на Кори. Хакерът бе усъвършенствал подхода на майсторите на „фишинг“, които успяваха да се сдобият със стотици хиляди адреси на електронна поща. Престъпниците използваха подобна система, за да подлъжат хората да им дадат номерата и паролите на банковите си сметки, като им пробутваха страница на „Техническото обслужване“ на Ситибанк или някоя друга от стотиците финансови институции с обяснението, че данните са необходими за „отстраняване на проблем в базата данни“. За програма на гений като Кори Барино беше детска игра да разгадае имейл адреса на кардинала.

Разбира се, тя просто би блокирала повечето отделни компютри или мрежи, но машините на „Крей“ в подземията на Лангли извършваха трилиони операции в секунда. След по-малко от десет секунди Къртис научи адреса и паролата. Смръщи се озадачено — защо паролата се основаваше на „нагръден кръст“ и „Маутхаузен“? Прегледа получените съобщения, но нямаше писма от ЦРУ. Започна да рови в изпратените съобщения. Кардиналът явно не се бе замислял, че някой може да проникне в пощенската му кутия. Къртис отвори имейл до личния адрес на Уайли и така откри цяла поредица разменени между двамата предишни съобщения, сред тях и едно, което Феличи бе изпратил преди месец.

Четеше писмата на кардинала и се проклинаше, че дори за миг е бил склонен да изпълни заповедта на заместник-директора. Но в ЦРУ внушаваха вярност и послушание към висшестоящите. Къртис се вбесяваше полека. Очевидно Уайли и някогашният архиепископ Феличи бяха замесени в смъртта на семейството на Алета, но последните редове от отговора на Уайли преобърнаха света му с главата надолу.