Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Ти каза и че ме застрашава голяма опасност…

— Защото си решила да откриеш кой е убил близките ти, особено твоя дядо и твоя баща. Дядо ти наистина е бил съвсем близо до намирането на кодекса, когато нацистите са го погубили.

Алета преглътна тежко, мъката й се пробуди отново.

— Какво означава „съвсем близо“?

— Моят баща е говорил много пъти с него, когато е идвал при езерото Атитлан или в Тикал. Дядо ти открил две от трите статуетки, които са необходими, за да бъде намерен и кодексът. Започнал да разгадава йероглифите, които биха го отвели при третата статуетка и Кодекса на маите. Уви, бил е убит, преди да довърши начинанието си.

— Дядо ми е оставил бележки — сподели Алета, — в които споменава статуетките… но аз никога не съм виждала двете намерени.

— Убеден съм, че твоят дядо се е погрижил да ги опази. Алета, виждам божествена намеса в подреждането на събитията. Както вече можем да различим твърде тревожните предзнаменования в природния свят, така двете статуетки, до които е стигнал дядо ти, също и третата и самият кодекс ще останат скрити, докато не настъпи уреченият момент… и този момент наближава. С усилията си да откриеш убийците на твоите близки ти привлече към себе си вниманието и на ЦРУ, и на Ватикана. Двама мъже с прекалено голяма власт ще сторят всичко по силите си да ти попречат. И двете организации — всяка по свои подбуди — се стреми неотклонно да се сдобие с кодекса и да го скрие от обществеността. — Арана помълча, да даде време на Алета да обмисли думите му. — Има още двама мъже, единият от тях ще се разправи с другия. Ще повериш живота си в ръцете на първия. Ако решиш да продължиш, трябва да дойдеш при езерото Атитлан, за да се подготвиш за свещената си мисия.

Хотел „Империал“, Виена

След вечеря Къртис се качи в стаята си. Извади лаптопа от сейфа в гардероба и набра поредица от кодове, за да се свърже с огромната база данни на ЦРУ, събрана в суперкомпютри „Крей“. Трябваше да почака, докато искането му за достъп мине през няколко процедури по кодиране и декодиране.

Щом влезе в базата данни, Къртис въведе снимките, които направи по-рано през деня. Секунди по-късно на екрана се появи профил на Антонио Содано, в който имаше други снимки, направени от Гуардия ди финанца — италианската финансова и митническа полиция.

„Роден в Корлеоне, Сицилия, на 14 август 1987 г. Член на Коза Ностра, издига се в йерархията. Заподозрян в извършването на поръчкови убийства. Все още го смятат за млад и неопитен. Арестуван през 2006 г. за убийството на виден член на мафиотска фамилия в Палермо заради разногласия коя фамилия да прибира парите от изнудване на собствениците на каменоломни. Съдебният процес е прекратен поради липса на доказателства. Нито един свидетел не е дал показания.

Премества се в Рим през 2007 г. Има връзки с масонската ложа «Пропаганда Тре» — разклонение на ползващата се с лоша слава «Пропаганда Дуе», която бе заподозряна в съучастие с «Червените бригади» в убийството на италианския премиер-министър Алдо Моро. Содано има връзки и с Ватиканската банка. В момента е заподозрян и разследван от Гуардия ди финанца за трафик на наркотици.“

Къртис прегледа набързо по-подробните данни и се взря за дълго в снимките. Содано бе сниман на пристанището в Неапол, на летището в Рим и на маса с друг мъж в „Ла Пергола“ — един от скъпите римски ресторанти. Снимката беше доста лоша и Къртис не можеше да различи другия, който му се струваше смътно познат. Самият той имаше незабравими спомени от „Ла Пергола“, чиято изба се славеше със своите 48 000 бутилки вино. Къртис бе вечерял там с Кейт Брейтуейт.

Изпита с нова сила яростта и скръбта, но се пребори да овладее чувствата си. „Кейт…“ Представи си я в костюма за биологична защита четвърта степен, докато обработва с непоклатимо спокойствие някои от най-страшните патогени, познати на човечеството. Тя беше изумително способна микробиоложка. Двамата изпълниха заедно задачата в Пекин, за да предотвратят най-голямата биологична заплаха в историята. А взаимната им страст беше неукротима. И тъкмо когато Къртис започна да вярва, че в живота му се е появила отдавна търсената жена, отнеха му Кейт безмилостно. Игла пробила защитното й облекло в заразна зона на лаборатория за смъртоносни бацили в Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в Атланта. Още щом вирусът „Ебола“ проникна в кръвта на Кейт, тя беше обречена. Нищо и никога нямаше да заличи агонията й от паметта му.