Саймън Бекет - Огнената диря

Погледът на Кинрос премина през мен и Фрейзър и се спря на Броуди.

— Искаме да ни отговорите на няколко въпроса.

След всички вълнения бях забравил за обещанието на Броуди тази вечер да им обясни какво става. Фрейзър се наежи, раменете му се приведоха войнствено, но Броуди побърза да вземе думата:

— Да, обещах ви отговори и ще ги получите. Само ми дайте минутка, става ли?

Кинрос беше готов за кавга, но думите на Броуди го спряха. Той размисли и кимна.

— Ако трябва, може и две.

Двамата с Гътри влязоха в бара. Почервенял от яд, Фрейзър се обърна към Броуди и насочи пръст към него:

— Забравяте, че вече не сте инспектор! Казах ви и преди, нямате право да им казвате каквото и да било!

Броуди запази спокойствие.

— Те имат право да знаят…

Лицето на сержанта стана кървавочервено. Шокът от смъртта на Дънкан, вероятно и чувството за вина, го бяха разяждали цял ден и сега търсеше повод да излее жлъчта си върху някого.

— Убит е полицейски служител. Доколкото зависи от мен, никой на този остров няма право на нищо.

— Загинаха двама души вече. Искаш ли да рискуваш живота на още някого, защото не си ги предупредил?

— Той е прав — намесих се аз. Отново се бях оказал в познатата ситуация, когато полицията не искаше да даде информация и в резултат загиваха хора. — Трябва да им кажем какво става тук. Иначе рискуваме живота им.

Погледът на Фрейзър омекна, но той все още не се предаваше.

— Не поемам тази отговорност. Няма да кажа нищо на никого без съответните разпореждания, нито ще позволя на друг да го направи.

— Така ли? — стисна зъби Броуди и челюстите му изпъкнаха, но това беше единственият знак за емоциите му. — Ето какво му е хубавото на пенсионера. Няма защо да се съобразява с нареждания и началници.

Той тръгна към бара, но Фрейзър сграбчи ръката му.

— Няма да ти позволя да влезеш вътре!

— И какво ще направиш? Ще ме арестуваш ли?

И заби в него поглед, изпълнен с презрение. Фрейзър пръв отклони своя, после пусна и ръката му.

— Не искам да имам нищо общо с тази работа — измърмори.

— Тогава недей — отвърна Броуди и влезе в бара.

Тръгнах след него, оставяйки Фрейзър в коридора. Трябваше да си пробием път до бара, но тълпата бързо се размърда, разговорите спряха и настъпи мъртва тишина. Стаята беше прекалено малка за броя на хората в нея. Елън стоеше зад бара с кисела физиономия, явно ставащото не й беше по вкуса. Съзрях и Камерън, беше сменил калните дрехи и стоеше сам в един от ъглите. Явно бе успял да оправи велосипеда си и да се прибере, но погледът, който ми отправи, не беше по-благосклонен от преди. Маги също беше тук с малка група мъже, между които Кинрос и Гътри. Чакаше с нетърпение да започнем.

Но по-голямата част от посетителите бяха непознати за мен. Отсъствието на Страчън не ме изненада. Дори и да беше уведомен за събранието, едва ли щеше да остави Грейс сама.

Надявах се, че този път ще потисне желанието си да контролира нещата в селото.

Броуди застана до камината и бавно огледа лицата на събралите се.

— Знам, че се питате какво става на Руна — започна той с приятелски тон. — Знам също, че вече всички сте чули за нападението над Грейс Страчън този следобед. Повечето от вас са наясно и с факта, че полицията смята, че жената, чието тяло намерихме в запустялата къща близо до Биен Турида, е била убита.

Той замълча отново и огледа стаята. Забелязах, че Фрейзър също беше тук. Стоеше на прага и слушаше мълчаливо.

— Това, което не знаете, е, че тази нощ полицаят, който стоеше на пост при къщата, беше убит. Престъпникът е същият, който запали културния център и клиниката и за малко не уби доктор Хънтър.

Думите му предизвикаха истински хаос. Броуди вдигна ръце да успокои духовете, но никой не му обърна внимание. Разнесоха се гневни викове на изненада и протест. Мярнах напрегнатото лице на Елън и изведнъж се запитах дали не правехме грешка с това. Един глас се издигна над тълпата:

— Тишина, моля. Казах тишина !

Врявата утихна. Гласът беше на Кинрос. Той погледна към Броуди в настъпилата тишина и попита:

— Искаш да кажеш, че е бил някой от острова? От нас?

Броуди го погледна твърдо.

— Точно това казвам.

Хората зароптаха, чуха се викове на възмущение. Но всички прихнаха, когато Кинрос заговори отново.

— Не! — поклати рязко глава той. — Няма начин.

— На мен също не ми харесва тази перспектива. Но фактите са категорични. Някой от този остров е убил двама души и нарани трети.