Крис Муни - Изчезналите

Да приемем, че го е видял. Бойл грабва пушката, но преди да се втурне по стълбите, звъни някому по телефона. На кого? Кой може да му помогне?

— О, господи! — Дарби стисва врата си с длан. — Бойл има съучастник! Пътника не е един човек — двама са. Бойл е искал да предупреди партньора си.

Дарби се обръща. Евън е зареял премрежен поглед в далечината.

— Помислете само — продължава Дарби. — Бойл организира три бомбени атентата — в пикапа, пакета с куклата, изпратен по куриер, и торовата бомба в болницата.

— Ясно ми е накъде биеш. Но той би могъл да заложи пикапа предната вечер, а на другата заран да поеме с куриерската камионетка.

— Подслушващите устройства бяха включени в подходящо време. Единственият начин да се направи това е Бойл да ни е наблюдавал. А няма как да го направи, докато управлява камионетката.

— Като теория не е лошо — отсъжда Евън. — Може Славик да е бил този партньор. В къщата му открихме един куп веществени доказателства.

— Славик няма нищо общо — не той е съучастникът.

— Може би са се скарали и Бойл е решил да „изпържи“ Славик. Премахне ли го, пътят му за оттегляне остава чист. Той се е готвел да бяга, нали?

— Казахте, че сте излизали къщата на Славик сантиметър по сантиметър, но не сте открили и помен от килии.

— Така е, но нали ги намерихте в дома на Бойл?

— Те са за временни нужди.

— Не те разбирам.

— В къщата на Бойл има само две килии — обяснява Дарби. — Рейчъл спомена пред мене другите затворени с нея жени — Паула и Марси. Това прави три, не — четири. Трима души са там заедно с Рейчъл. Паула, Марси и приятелят на Рейчъл, Чад. Бойл ги е държал някъде другаде.

— Може Чад да е бил там само в началото. След като си заминава, Бойл довежда онази Марси най-напред, а след като и тя умира, докарва — сам или заедно със Славик — Паула.

— Не. Трите са били там едновременно.

— Няма как да си сигурна — посочва Евън. — Рейчъл Суонсън не бе на себе си. В болницата продължаваше да мисли, че е все още в клетката.

— Чухте я на записа. Рейчъл ми каза, че няма изход навън — само места за скриване. Клетките в къщата на Бойл са миниатюрни. Няма никакво място за криене. А и тези указания върху китката й. Те сочат път навън отнякъде. Рейчъл каза: „Няма никакво значение дали тръгваш наляво, или надясно. Или пък направо — всички посоки водят в ъгъла“. Рейчъл и останалите жени са били затворени на друго място. Сигурна съм в това.

— Знам колко много ти се иска да откриеш Каръл, но…

Дарби минава покрай него.

— Къде си тръгнала?

— Назад, към къщата на Бойл. Трябва да говоря с Банвил.

Евън пъха ръце в джобовете си.

— Не допускаш ли възможността да ги е затварял в мазето си? Може би там ги е преследвал — има колкото щеш помещения. Много места за скриване.

— Откъде знаеш толкова много за мазето на Бойл?

— Тъкмо там убих Мелани — отвръща Евън и притиска към лицето й напоен с хлороформ тампон.

Дарби идва на себе си върху безформен облак от неясни мисли. Легнала е по корем, но не върху легло, не — прекалено твърдо е. Здравото й око, онова, което не е напълно затворено от отока, се взира в черна като катран тъмнина. Обръща се по гръб и сяда.

В продължение на един кратък миг й минава през ума, че може да е ослепяла при някаква ужасна катастрофа. След това си спомня.

Евън затисна лицето й с някакъв парцал. Мъжът, който се бе опитал да я успокои тогава на плажа, след като й разказа за Виктор Грейди и съдбата на изчезналите жени, е същият, който я упоява с хлороформ и заявява, че е убил Мелани. Евън е съучастникът на Бойл. Евън подхвърля улики, а Бойл отвлича жените и ги замъква на това място.

Дарби се изправя замаяна в тъмното. Прави опит да се овладее, като потупва тялото си с длани. Якето й го няма, но все още е с дрехи и обувки. Джобовете й са изпразнени. Не кърви и няма усещане да е наранена, но краката й не престават да треперят.

Замайването се изпарява. Сега трябва да се ориентира.

Протегнала ръце в студения мрак, Дарби пристъпва сантиметър по сантиметър и спира, когато пръстите й опрат до плоска, груба повърхност — бетонна стена. Тръгва наляво, като брои стъпки — една, две, три. Кракът й се удря в нещо твърдо. Навежда се и го опипва — нар. Още пет стъпки — и стената свършва. Завива. Нови шест стъпки и ново блъсване в нещо твърдо. Тоалетна. Затворена е в килия, подобна на онази, която е видяла в къщата на Бойл, същата, в която е била затворена Каръл.

Разнася се звук от зумер, силен и ядовит — също като училищен звънец.