Крис Муни - Изчезналите

Съдебни експерти от щатската лаборатория са тук, разделени на две групи: едната обработва къщата, а втората — гората.

Евън е лишен от достъп и до двете. Прекарва времето си в разговори по телефона, докато крачи под вековните дъбове в края на поляната. Дарби се разправя с двама от инспекторите на Холуей.

Банвил излиза измежду дърветата с напълно измъчен вид.

— Холуей откри портфейла, телефона и ключовете на Бойл — съобщава той. — Цяла връзка ключове. На колко се обзалагаме, че един от тях е за къщата на Славик?

— Силно се съмнявам, че федералните ще ни пуснат дори на пушечен изстрел от нея, преди да им разрешим достъп до жилището на Бойл.

— Какви ги дъвче Манинг?

— Яде телефона. Сигурна съм, че всеки миг ще ни цъфне Зимърман с неговите веселяци, за да опитат да си наврат носа в разследването. Трябва да са доста изнервени от новината, че са убили не когото трябва.

— Бойл е използвал свръхмодерен клетъчен телефон — казва Банвил. — Холуей му хвърли един поглед. Няма имейли, но поддържа пълен списък на всички изходящи и входящи разговори. Бойл се е обаждал на някого в девет часа и осемнайсет минути тази вечер.

— На кого?

— Още не знам. Разговорът е траял четирийсет и осем секунди. Кодът е от Масачузетс. Шерифът проследява номера в момента. Говори ли с Манинг?

— Не. И нищо не ми е казал.

— Още по-добре. Нека така да си остане. Да се поизпоти малко тъпото копеле.

Телефонът на Банвил звъни. Лицето му се изменя.

— Даян Кранмър — съобщава той. — Трябва да се обадя. После ще гледам да намеря кой да те откара у вас. И без разправии по този въпрос, Дарби. Не ми трябваш тук, когато довтасат федералните. Нека аз опера пешкира. Ако някой се интересува, дошла си на мястото по мое нареждане.

Дарби наблюдава двама мъже от екипа на съдебна медицина, които изнасят увито в пластмасов чувал тяло върху носилка. Вижда Евън до себе си.

— Лицето ти е все още подуто. Трябва пак да го наложиш с лед.

— Ще потърся на път към дома.

— Отиваш ли си?

— Веднага, щом Банвил ми намери превоз.

— Аз мога да те закарам.

— Няма ли да останете тук?

— Не съм особено популярен напоследък.

— И защо така?

— Какво ще кажеш да сключим примирие и да те закарам до вас? Или още по-добре — в болница?

— Не ми трябва никаква болница.

— Тогава у вас.

Дарби поглежда часовника си. Отдавна е минало полунощ. Ако Банвил не намери кой да я закара, ще трябва да извика Куп или да изчака, докато някой от хората на Банвил се освободи. И в двата случая няма да успее да се прибере в Белхам по-рано от три сутринта. Но ако си тръгне веднага, с колата на Евън, би могла да пристигне у дома по-рано, да си почине малко и да се върне освежена за утрешното издирване в гората.

— Чакайте да се обадя на Банвил.

Вече в колата, тя гледа в страничното огледало сините и бели отблясъци, които стават все по-малки. Има усещането, че изоставя Каръл на произвола на съдбата.

Когато те най-сетне изчезват окончателно, за да оставят околността под властта на мрака, Дарби започва да диша тежко. Има нужда от повече кислород. Има нужда от движение.

— Спрете колата.

— Какво има?

— Просто я спрете.

Евън отбива встрани. Дарби блъсва вратата и се изстрелва навън. Заобикаля ги тъмна гора, а в съзнанието й се е настанила зловеща картина: Каръл, свита в безлична студена килия, уплашена и сама, далеч от своята майка.

Дарби познава този вид страх. Усетила го е, докато се крие под леглото, докато остава заключена в стаята на майка си и по-късно — когато Мелани крещи отдолу за помощ.

Двигателят на колата спира. Зад нея се отваря и захлопва врата. Миг по-късно чува скрибуцането на чакъла под стъпките на Евън.

— Ти направи всичко, което бе по силите ти, за да я спасиш — проговаря агентът тихо.

Дарби не отговаря. Продължава да се взира в тъмните дървета. Някъде там е заровена Каръл.

Обръща поглед в посока на мигащите допреди малко в бяло и синьо светлинки. Представя си Бойл, застанал зад прозореца на спалнята, докато полицейската кола влиза в алеята, а после…

— Той се е обаждал по телефона — високо казва Дарби.

— Моля?

— Бойл се е обаждал по телефона след нашето пристигане там — разговорът е регистриран в телефонния му апарат. Обаждал се е някому в девет и осемнайсет. А ние влязохме в алеята малко след девет — помня отлично това.

Дарби го вижда съвсем ясно: Бойл стои прав зад прозореца и засича влизащия в алеята сервизен пикап. Как е разбрал, че вътре има полиция? Няма как. Банвил бе застанал отвън. Дали го е забелязал? Може би.