Крис Муни: Изчезналите

— Не се тревожи, Дарби, майка ти ще пристигне всеки момент. — Басовият, но успокоителен глас принадлежи на застанал редом полицай. Този огромен, страховит мъж, наподобяващ мечка, е близък приятел на баща й, а името му е Джордж Дазкевич. Всички му викат Бастър. Той им помогна много след смъртта на баща й, водеше я на кино, както и на пазар. Присъствието му я успокоява.

— Намерихте ли Мел?

— Точно с това сме заети, дечко. Опитай да се отпуснеш. Искаш ли да ти донеса нещо? Вода или кола?

Дарби поклаща глава и поглежда паркираната край бордюра кола. Очукан плимут. Колата на Мелани.

Всичко с Мелани ще се оправи. Мъжът от гората изпитва страшни болки. Почти сигурно е, че му счупих ръката. Мелани положително е разбрала това, възползвала се е и е избягала. Сигурно се крие някъде из гората. Ще я намерят.

Шийла пристига тъкмо когато лекарят привършва шева върху една особено гадна рана, зейнала откъм вътрешната страна върху бедрото на Дарби. Всичката кръв се оттегля от лицето й, когато съзира Франкенщайновата плетеница от конци и шевове по краката и ходилата на дъщеря си.

— Разкажи ми какво стана.

Дарби потиска порива да се разреве. Трябва да бъде силна. Храбра. Поема си дъх и внезапно избухва в сълзи. Мрази се заради това, заради факта, че е малка, уплашена и слаба.

Не откриват Мелани и на другата заран.

Тъй като къщата им се е превърнала вече в място на престъпление, полицията ги премества в хотел „Сънсет“ на Първа магистрала. Стаята, която Дарби дели с майка си, е с охлузен килим, а твърдият матрак е застлан с грапави чаршафи. Всичко е вмирисано на цигари и отчаяна мъка.

Цялата следваща седмица Дарби прекарва в изучаване на дебели албуми с полицейски портрети. Надеждата е някое от лицата да събуди нещо в съзнанието й. Това не се случва. Опитват с хипноза, но най-накрая се отказват, след като на инспекторите е съобщено, че тя не е „податлив обект“ за подобно въздействие.

Всяка вечер Дарби си ляга с препълнена от фотографии в анфас и профил глава, както и с безброй останали без отговор въпроси. От полицаите не чува друго, освен варианти на „всички работим пряко сили по случая“.

Вестниците и телевизията разнищват надълго и широко обстоятелствата около жестокото убийство на Стейси Стивънс и изчезването на Мелани Крус, отвлечена от къщата на своя приятелка. Самата приятелка е непълнолетна, така че името й не подлежи на оповестяване, но „анонимен източник, близък до разследването“ съобщава, че въпросната приятелка е най-вероятният обект на самото посегателство. Единствената материална улика, за която се съобщава официално, е открит зад къщата напоен с хлороформ парцал.

Към края на седмицата, при липса на новини по случая, репортерите започват да съсредоточават вниманието си върху родителите на Стейси и Мелани. Дарби установява, че не е в състояние да понесе техните пропити със сълзи молби, не може да гледа измъчените им погледи, уловени от обектива на фото- и телевизионните камери.

Една вечер, малко след като Шийла излиза за работа, агентът от ФБР Евън Манинг пристига с пица и две коли в ръце. Хранят се върху паянтова маса край голяма локва. Пред очите им се разкрива прекрасна гледка към магазин за алкохол и паркинг за каравани.

— Как я караш? — пита той.

Дарби свива рамене. Тътен от магистралния трафик и смрад на изгорели газове пълнят нажежената атмосфера.

— Ако не ти се приказва, няма нищо — добавя Манинг. — Не съм дошъл, за да те тормозя с въпроси.

Дарби се пита дали да му разкаже за училище, за това как почти всички, включително голяма част от учителите, я гледат така, сякаш току-що е слязла от НЛО. Дори приятелите й се отнасят към нея по нов начин, говорят й внимателно, както се приказва на някой, поразен от рядка, смъртоносна болест. Най-неочаквано се е превърнала в интересна личност.

Само че тя не желае да бъде интересна. Иска й се да се върне назад, към предишната си отегчителна същност, към нормалния облик на тийнейджърка, която очаква с нетърпение дългата лятна ваканция, запълнена с четене, купони край басейни и разходки с Мел по крайбрежието на океана.

— Искам да помогна да откриете Мел — проговаря Дарби.

В нейните представи тази помощ би направила така, че всичко да бъде простено и хората да престанат да я гледат така, сякаш сполетялото Стейси и Мел е изцяло по нейна вина.

Манинг отпуска длан върху рамото й и леко го стиска.

— Ще направя всичко, което е в моята власт, за да бъде открита. И ще заловя мъжа, който ти стори това. Обещавам.