Крис Муни - Изчезналите

— Защо?

— Защото тук е отбелязано, че липсва от цял месец.

— Вгледай се в лицето.

Дарби изучава известно време чертите му.

— Жената, която видях, бе с изпита физиономия и много дълги коси. А лицето на Саманта Кент е овално, косите — къси.

— Но прилича на нея.

— Донякъде. — Дарби връща албума и трие длани в джинсите си. — Какво е станало с нея?

— Нямаме представа. — Манинг подава визитка. — Ако се сетиш още нещо, даже някоя дреболия, можеш да ме намериш на този номер. Драго ми беше да се запозная с теб, Дарби.

Кошмарите й не си отиват почти месец. Денем тя рядко си спомня видяното в гората, освен ако не се натъкне случайно на Стейси. Да избягва подобни срещи не е особено трудно — много е лесно дори. Това само доказва факта, че никога не са били наистина близки.

— Стейси казва, че съжалява — съобщава Мел. — Не можем ли пак да си бъдем приятелки?

Дарби затваря вратичката на своето шкафче.

— Ако го желаеш, твоя си работа. Що се отнася до мен — аз бях дотук.

Обща черта на Дарби и Шийла е страстта към четенето. Понякога в събота сутрин тя се присъединява към Шийла в завоевателните й походи из дворните разпродажби и докато майката се пазари относно цената на поредния боклук, дъщерята усърдно издирва евтини издания с меки корици.

Последната плячка е озаглавена „Кари“. Вниманието й грабва илюстрацията на корицата: глава на момиче се носи над обхванат в пламъци град. Дали ще е интересна? Дарби се е изтегнала в леглото, потънала изцяло в частта, където се разказва за абитуриентския бал на Кари (там няколко богаташчета ще й погодят жесток, извратен номер), а откъм дневната ревва стереото с кънтящия глас на Синатра, който приканва: „Ела да полетим заедно“. Шийла се е прибрала.

Дарби поглежда часовника на стената. Почти осем и половина. Майка й не би следвало да се прибере преди единайсет. Трябва да си е тръгнала рано.

Ами ако не е майка ти? Ако долу е мъжът от гората?

Не. Това е работа на оня писател. На глупавия Стивън Кинг, който е разпалил цялото й въображение. Долу се намира именно майка й, а не мъжът от гората, и Дарби може много лесно да се убеди в това, просто като слезе в хола и надникне в спалнята на Шийла, или пък като погледне през прозореца и види колата й, паркирана на алейката.

Момичето прегъва ъгъла на страницата и се насочва към хола. Надвесва се през парапета и поглежда надолу.

Отнякъде се процежда мижава светлина. Идва откъм дневната — най-вероятно е запалена настолната лампа до стереото. Светлините в кухнята са изключени. Тя ли ги е загасила? Дарби не може да си спомни. Това е идея фикс на Шийла: вечно да опява за светещи излишно лампи, като подчертава, че тя не се скъсва от работа, за да пълни гушата на електрическата компания.

Ръка в черна ръкавица улавя долния край на перилото.

Дарби отскача от парапета, а сърцето й бие с такава бързина и сила, че й се завива свят.

Инстинктът я подчинява изцяло и й внушава една идея. Радиото е поставено на бюрото, точно до входа на нейната стая. Тя го включва, хлопва вратата и се шмугва в спалнята за гости отсреща, докато сянката върху стълбището става все по-голяма.

Мъжът от гората се изкачва нагоре.

Дарби се свива на кравай под леглото, върху кутии с обувки и вързопи стари списания. През процепа между ръба на покривката и килима съзира чифт тежки обувки, които спират пред вратата на нейната спалня.

Моля ти се, Господи, накарай го да си помисли, че съм там, вътре, и слушам музика. Ако влезе в онази стая, тя би могла да хукне по стълбите… или не, не натам, а по-скоро към спалнята на майка си. В нея се намира най-близкият телефон. Би могла да се заключи вътре и да повика полиция.

Мъжът от гората стои в коридора и мисли какво да стори.

Хайде, влизай в спалнята ми.

Мъжът от гората влиза в стаята за гости. Дарби гледа с ужас как обувките стават все по-големи… по-големи… о, Исусе, недей, онзи е застанал на сантиметри от лицето й, а обувките му са така близо, че тя вижда петната по тях, долавя миризмата им.

Дарби започва да се тресе. Той знае. Знае, че се крия под леглото…

Грубо направена маска от слепени и боядисани в телесен цвят изрезки пада върху пода.

Мъжът от гората я вдига. Миг след това излиза от стаята обратно в коридора. Блъсва вратата на спалнята й, за да нахлуят оттам музика и светлина.

Дарби се стрелва изпод леглото към коридора. Мъжът от гората е застанал посред нейната стая и я търси с очи. Тя се втурва в спалнята на майка си, захлопва вратата, но с крайчеца на окото съзира хукналия след нея мъж, материализирал се в дома й герой от филм на ужасите, навлякъл мърляв работен комбинезон, със скрито под примитивна маска лице, с надничащи иззад ивици черен плат очи и уста.