Крис Муни: Изчезналите

— Не се занасяй, Мел, вземай. Няма да те ухапе.

— Но защо правиш това?

— По повод рождения ти ден, тъпанарке — отвръща Стейси, като отваря своята кутийка с остър шум.

— Както и за да полеем книжката ти — сега има кой да ни вози насам-натам.

— Баща ти няма ли да забележи липсата на тия кутийки? — обръща се Мел към Стейси.

— Той винаги разполага с шест стека в хладилника долу. Отсъствието на шест жалки бирички надали ще се усети особено. — Стейси пали цигара и подхвърля пакета към Дарби. — Но ако той или мама се върнат у дома и ни сварят да пием, цяла седмица след това не ще мога да сядам като хората.

Дарби вдига бирата си.

— Честит рожден ден, Мел, и — бъди щастлива.

Стейси преполовява бирата. Дарби опъва яка глътка. Мелани най-напред помирисва предпазливо своята. Винаги постъпва така, преди да опита нещо ново.

— Има вкус на престоял сандвич — отсъжда тя.

— Продължавай да пиеш и ще ти стане по-вкусна, а и ти самата ще се почувстваш добре.

Стейси сочи към нещо подобно на мерцедес, следващ маршрута си по Шосе номер 86.

— Един ден и аз ще се возя в нещо такова — съобщава тя.

— Направо те виждам зад кормилото — отбелязва Дарби.

Стейси я прострелва с показалец.

— Имаш много здраве, лайнарке. Някой друг ще ме вози насам-натам в такава талига, понеже ще се оженя за богаташ.

— Неприятно ми е, че се налага точно аз да те осведомя — отбелязва Дарби, — но в Белхам не се въдят богаташи.

— Точно затова отивам в Ню Йорк. А типът, дето ще се омъжа за него, не само ще бъде ослепително красив, но ще се отнася с мене както подобава. Скъпи ресторанти, красиви дрехи, каквато си пожелая кола и дори собствен самолет, с който да си ходим до приказна вила, издигната на някой плаж в Карибите. Ами ти, Мел? Що за съпруг си набелязала? Или продължаваш да мечтаеш за манастир?

— Никога не съм мечтала за това — отвръща Мел и за да подчертае значимостта на казаното, отпива от бирата.

— Това означава ли, че си пуснала най-накрая на Майкъл Анка?

Дарби едва не се задавя с бирата си.

— Чукаш се с лигльото?

— Той е приключил с тая работа още в трети клас — заявява Мел. — Вече не го вдига, нали ти е ясно.

— Толкова по-добре за теб — отвръща Дарби, а Стейси изревава от смях.

— Айде и ти — протестира Мел. — Той е готин.

— Разбира се, че е — съгласява се Стейси. — Отначало всичките са готини. Ама докопат ли един път онова, което искат от теб, започват да те гледат като кучешко лайно.

— Въобще не е така — протестира Дарби с мисъл за своя баща. Викат му Червения, също като на известната дъвка. Докато бе жив, неизменно отваряше вратите пред майка й. Всеки петък двамата се прибираха от ресторант вечер, а Червения пускаше някоя от плочите със записи на Франк Синатра и понякога танцуваха с майка й, долепили бузи, докато той тананикаше за прекрасните им дни.

— Повярвай ми, Мел, всичко е преструвка — обажда се Стейси. — И затова трябва да престанеш с превземките. Ако я караш все така, само ще те използват, хич не се съмнявай.

И Стейси се впуска в поредната лекция на тема момчета и целия арсенал от трикове, към които прибягват, само и само да получат онова, което искат от теб. Дарби върти очи, обляга гръб на едно дърво и рее поглед в далечината към огромния неонов кръст, грейнал над Шосе номер 1.

Отпива от бирата и съзерцава двата синджира автомобили, устремени по срещуположните платна на шосето, и си представя пътниците в тях, хора интересни, хора с интересен начин на живот, поели към интересни места, за да вършат интересни неща. Как се става интересен? Дали е нещо, с което се раждаш, също като цвета на косите или ръста? Или може би Бог отрежда впоследствие? Може би Той решава кой да бъде интересен и кой не, а на теб ти остава единствено да се примиряваш с онова, което ти е дадено.

Но колкото повече пие Дарби, толкова по-ясен и могъщ става оня вътрешен глас, който й казва с голяма доза убедителност, че тя, Дарби Александра Маккормик, е орисана за велики дела — е, може би не я чака кариера на филмова звезда, но при всички случаи нещо определено по-голямо от каталожния свят на нейната майка, изцяло запълнен от чистене, готвене и търсене на талони за намаления. Най-вълнуващата част от всекидневието на Шийла Маккормик е издирването на преоценени стоки по рафтовете за разпродажби.

— Чухте ли това? — шепне Стейси.

Прас-прас-прас — звуци от трошащи се под нечии стъпки клонки и сухи съчки.

— Сигурно е някое животинче — шепне на свой ред Дарби.