Крис Муни - Изчезналите

Дарби се ръкува.

— Не мога да повярвам — казва мъжът. — Все същата си.

— Откъде се познавате? — интересува се Банвил.

— Срещнахме се по случая Виктор Грейди — обяснява Дарби.

— Автомонтьорът, който отвлече всички ония жени преди години?

— Именно.

— Осемдесет и четвърта. Ще рече, била си на около четиринайсет?

— Петнайсет. Познавах две от жертвите на Грейди.

— Едната от тях бе убита, нали? Застреляна по време на зле изпълнено отвличане, ако не се лъжа.

— Закла я. — За един миг в съзнанието й се появява образът на оплисканата с кръвта на Стейси Стивънс стена в нейния дом. — Що се отнася до останалите жени, сигурни сме, че ги е умъртвил чрез удушаване.

— Защо сте толкова сигурни относно метода? Трупове така и не бяха открити…

— Грейди е записвал част от своите… сесии с жертвите. На някои записи ясно се долавят звуци, които могат да се свържат с душене — поне така пише в докладите. — Дарби се обръща към Евън за потвърждение.

— Грейди държеше записите в специална кутия, скрита в мазето — обажда се той. — Температурата от пожара бе повредила повечето.

Банвил кимва, удовлетворен от обяснението.

— Специален агент Манинг оглавява вече бостънския клон на своята агенция. Националната автоматична система за регистрация и отчет на пръстови отпечатъци го е алармирала тази сутрин, след като са идентифицирани пробите от Рейчъл Суонсън. Той ни предлага каквато поискаме помощ от своя страна, както и неограничен достъп до техните лаборатории.

— Разбрах, че си разговаряла с Рейчъл — обажда се Евън. — Научи ли нещо полезно?

— Спомена имената на още две изчезнали жени. Тъкмо това проверяваме в момента. Целият разговор е записан тук. — Дарби показва диктофона. — Какъв е онзи пакет, дето е на път към лабораторията?

— Подплатен плик от манила — отвръща Банвил. — Друго не знам.

— Ще взема да отида там. Рейчъл не желае да говори повече с мен. — Обръща се към Евън: — Защо във ФБР е постъпил сигнал по повод отпечатъците й.

— Ще ти обясня всичко, когато стигнем в лабораторията. Колата ми е в гаража долу. Да те закарам ли?

Дарби поглежда Банвил.

— Вече съм осведомил агент Манинг за направеното до момента — казва той. — Ще се видим в лабораторията веднага, щом привърша тук.

— Откога работиш като криминалист? — пита Евън, след като вратите на асансьорната кабина хлопват.

— Около осем години — отвръща Дарби. — Стажувах в Ню Йорк близо дванайсет месеца и когато в тукашната лаборатория се разкри вакантно място, кандидатствах. А вие откога сте в Бостън?

— От шест месеца. Имах нужда от промяна на обстановката.

— Опасност от прегряване?

— Бях стигнал твърде близо до това положение. Последният ми случай едва не ме довърши.

— Какъв бе той?

— Майлс Хамилтън.

— Панамериканския психар — отбелязва Дарби. Някогашният тийнейджър психопат, настанен понастоящем в строго охранявана клиника, се смята отговорен за убийствата на повече от двайсет млади жени.

— Чувам, че се стяга за нов процес поради компрометирани от някакъв ваш служител доказателства.

— Не знам такова нещо.

— Ще има ли втори процес?

— Не и ако питат мене.

Вратите на асансьора се отварят с леко съскане. Евън предлага да минат през задния вход — там няма репортери.

Слънцето е ярко и припича, докато двамата подтичват през улицата към подземния гараж от другата страна. Евън не обелва дума чак до Кеймбридж стрийт.

— Банвил ми разправи за подслушващите устройства, които си открила.

— Изненадана съм от лекотата, с която сте успели да го убедите. Очаквах да се опъва по-дълго.

— Той е сега на топа на устата — предпочита да бъде в състояние да каже, че е използвал всички налични възможности, когато намерят мъртво онова момиче, Кранмър.

— Не мисля, че е мъртва в настоящия момент.

— Поради какви съображения?

— Рейчъл Суонсън е останала жива близо пет години. Тери Мастранджело — две. Това дава определени надежди.

— Точно в тази минута една от жертвите му лежи в болница. Ако му е останал малко мозък в главата, мигом ще ликвидира Кранмър, ще я зарови някъде, където и дяволът не може я откри, и ще духне от града.

— За какво му са тогава подслушвателите?

— Мисля, че се надява да разбере какво сме успели да научим за него, та да може да промени тактиката, когато продължи нататък. Ти какво ще кажеш?

— Изглежда ми невероятно организиран, крайно предпазлив и методичен. Мисля, че наблюдава всяка от жените дълго време, изучава навиците й, всекидневието й. Смятам, че е разполагал с ключ за къщата на Каръл. Жертвите си изолира в някакво недостъпно за външни лица място, където никой не може нито да ги съзре, нито да ги чуе.