Крис Муни - Изчезналите

— А какво прави с тях?

— Не знам.

— Смяташ ли, че е сексуално обагрено?

— Няма признаци за това, макар при такива случаи винаги да се наблюдава известен сексуален елемент. Банвил каза ли ви за намереното в къщата?

Евън кимва.

— Нашата лаборатория още се мъчи да идентифицира люспата от боя.

— Не ми се видяхте изненадан от обстоятелството, че похитителят на Каръл е оставил пратка.

— Опитва се да установи контрол над събитията. Повечето психопати го правят, когато се усетят притиснати в ъгъла.

— С психопат ли мислите, че си имаме работа в случая?

— Трудно е да се каже. Пък и аз не съм голям почитател на твърдите класификации.

— Мислех, че хората от вашия бранш живеят основно заради класификациите. Нали те изобретиха АСИП, автоматизираната система за идентификация на пръстови отпечатъци, измислиха и КСИД…

— Не е възможно да се класифицира всеки отделен вид поведение — възразява Евън. — Минавало ли ти е през ума, че този тип може да отвлича жени, само защото това му харесва?

— Зад всяко човешко поведение се крие определена мотивировка.

— Какво събуди интереса ти към тази материя?

— Профил ли ми правите, специален агент Манинг?

— Не отговаряш на въпроса.

— Изкарах курс по криминална психология още в колежа. Останах очарована.

— Банвил ми каза, че си защитила докторат.

— Още не съм минала самата защита — това предстои.

— Каква е темата ти?

— Трябва да подбера и анализирам конкретен случай.

— И се спря на случая Грейди?

— Върти ми се из ума подобна идея.

— И какво те спира?

— Липсват някои елементи от пъзела — отговаря Дарби. — Ригърс, инспекторът, който се занимаваше със случаите в Белхам, не е оставил кой знае колко подробни бележки по тях.

— Това не ме изненадва въобще — като добавка към идиотската си природа, този мъж бе и невероятно мързелив. Кажи ми какво знаеш самата ти, а пък аз ще се опитам да запълня празнотите.

— Имах възможност да се запозная с веществените доказателства — хлороформовите тампони бе изхвърлил в гората зад нас, а в спалнята намериха тъмносини текстилни нишки. Запознах се и с копие от доклада, изпратен от федералната лаборатория. Знам, че са успели да идентифицират производителя на мокета. Свиват кръга на издирване до автомобилните магазини в Масачузетс, Ню Хампшир и Род Айлънд. Нишките съвпадат с проби от магазина, в който работи Грейди.

— Всичко това установихме по-късно, след неговата смърт.

— Четох — отвръща Дарби. — Четох още за криминалното досие на Грейди — има два опита за изнасилване.

— Точно така.

— Според делото, Ригърс е разследвал десетина заподозрени. Кое го кара да издигне именно Грейди на върха на пирамидата?

— Сигнал по горещата линия. Обадил се постоянен клиент на сервиза, в който работел Грейди, за да съобщи, че е забелязал перлено колие в колата му. Видяло му се окървавено.

— А защо не е съобщил това на полицията, ами е използвал горещата линия?

— Защото една от последните изчезнали жени, Тара Харди, е забелязана за последно с розов пуловер и перлена огърлица — отвръща Евън. — Снимката й обиколила цялата страна по телевизии и вестници. Човекът решил, че е възможно именно тази да е нейната огърлица. Горещата линия буквално прегряла в онези дни — всичко живо се юрнало да помага, да пипне наградата.

— И после?

— Решил да се прави на герой, Ригърс претърсил къщата на Грейди. Там намерил дрехи на няколко от изчезналите и тръгнал да се снабди с разрешително за обиск. Само че някакъв съсед забелязал Ригърс, когато се самопоканил в дома на Грейди.

— С което е направил веществените доказателства там недопустими.

— Ако бе играл според правилата, може би щяхме да заковем Грейди, преди да се самоубие.

— Това самоубийство не ви ли изненада?

— Отначало да. След това установихме, че психическите заболявания са семеен бич за членовете на рода му. Майката е шизофреничка. Ако не ме лъже паметта, дядо му се е самоубил.

— Видях това в протоколите.

— Предполагам, че Грейди е бил обзет от ужас след взлома на Ригърс. В деня, в който се самоуби, ние отидохме в гаража със заповед за обиск. Мисля, че е съзрял резето да хлопва и е избрал най-лесния изход от положението.

— От делото личи, че Ригърс е останал озадачен от пожара. Допускал възможността някой да е убил Грейди, а сетне да го е запалил умишлено, с цел да заличи всички следи.

— Този пожар смути и мене. Но още повече ме озадачи оръжието на самото самоубийство — пистолет двайсет и втори калибър.