Крис Муни - Изчезналите

— Не ви разбирам.

— Чувала ли си някога изстрел от двайсет и втори калибър? Долавя се слабо пукване, на което може и да не обърнеш внимание. Особено ако в помещението работи телевизор. Тръгнаха слухове, според които някой бил „изработил“ Грейди. Сигурно са стигнали и до теб.

— Не са.

— Бях край къщата му през нощта на пожара — продължава Евън. — Наблюдавах я. Бих забелязал евентуален неканен гост.

Дарби е виждала въпросната къща веднъж, и то по тъмно. Отиде дотам с кола. Самичка. Около месец след завръщането си у дома. Надявала се бе овъгленият скелет на къщата да пропъди по някакъв чудотворен начин кошмарите. Но не би.

— Бихте могли да ми отговорите на един въпрос — казва Дарби.

— Искаш да научиш дали върху някоя от лентите е имало запис на Мелани Крус?

— Всички касети са били изпратени за анализ във федералната лаборатория. Местните власти нямат представа какво точно съдържат.

— Температурата от пожара става причина за повреждането или пълното унищожаване на по-голямата част от тях. Цели месеци отидоха за разшифроване на запазеното. Поискахме от семействата на пострадалите техни записи за сравнителни образци. От близките на Мелани получихме домашно видео. Поради състоянието на аудиокасетата не успяхме да стигнем до категорично становище, но според нашия експерт най-вероятно един от гласовете е идентичен с този на Мелани Крус. Родителите не споделиха това становище.

— Те самите чуха ли оригиналния запис?

— Държаха на това. Пуснах им частта, в която Мелани… Тя викаше за помощ. Майката изключи апарата и заяви: „Това не е моята дъщеря“. Дъщеря й била жива и ние трябвало да я открием.

В съзнанието на Дарби се мярва за миг, също като при проблясък от светкавица, призрачна сцена: Хелена Крус е извърнала гръб срещу свиреп порив на вятъра и притиска към гърдите си сноп плакати с образа на Мел, за да не ги разпилее.

— Казва ли нещо Мел на тези записи?

— Не си спомням кой знае колко — отвръща Евън. — Помня главно плача и писъците й.

— Дали я е боляло?

— Не, просто бе уплашена.

Дарби усеща, че има още нещо.

— Какво каза тя?

Евън замълчава за момент.

— Моля ви.

— Непрекъснато повтаряше: „Махнете този нож, моля, не ме наранявайте повече“.

Нови образи проблясват в съзнанието на Дарби — ужасеното лице на Мел, черни от грима й сълзи се стичат по бузите. Стейси Стивънс лежи върху кухненския под, а между пръстите й, стиснали гърлото, бликат кървави струи. Мел пищи, а мъжът от гората я реже с огромен нож.

Обгърнала тяло с ръце, Дарби гледа през прозореца към забързания трафик долу и си спомня студената зимна вечер в серологичната лаборатория. Кутията с веществени доказателства по случая Грейди лежи върху рафта. Тампонът, използван, за да докара в безсъзнание Мелани — същият, който навярно щеше да опита и тя, ако бе слязла на долния етаж.

— Ако решиш все пак да използваш случая Грейди за дисертацията си, съобщи ми — казва Евън. — Ще ти осигуря копия от всичко, с което разполагаме, включително от магнетофонните ленти.

— Бих могла да се възползвам от това предложение.

— Разкажи ми за разговора с Рейчъл Суонсън.

През следващите няколко минути Дарби го информира за първата им среща под верандата, като завършва със случилото се в болничната стая.

Евън не проговаря. Изглежда потънал в мислите си. Дарби буквално усеща излъчването от работата на могъщия му интелект. Да си така непостижимо умен сигурно е дар божи, но Дарби е убедена, че този дар е свързан с неописуема самота.

— Банвил обмисля възможността да се възползва от пресата и да организира капан — казва най-накрая Евън.

— На вас май не ви харесва тази идея.

— Ако се провалим с нея и той успее да се измъкне, ако заподозре, че сме налучкали дирята му, няма да чака дълго, преди да убие Каръл Кранмър.

След нападението над Световния търговски център в Ню Йорк всяка получена в централата на бостънската полиция пратка се смъква в мазето, за да мине през рентген.

Дарби крачи през добре осветеното мраморно фоайе, пълно с униформени и цивилни полицаи. Ритмичният ход й помага да поддържа съзнанието си ясно и концентрирано.

След двайсет минути се изкачва по стълбите с пакета в ръка — не й се губи време в чакане на асансьор.

Отгоре се виждат ясно две лепенки. Разположената по средата съдържа името и адреса на Даян Кранмър. Тази в горния ляв ъгъл е надписана само с „Каръл Кранмър“.