Крис Муни - Изчезналите

— Не можете ли да ми съобщите естеството на връзката им? Би могло да се окаже полезно за диагнозата и лечението на жената.

— Свързва ги обща травма.

— От какво естество?

— Нямам представа.

— А Рейчъл Суонсън? Нещо за нея?

— Нищо, което да помогне. Тя проговори ли изобщо? Извън писъците?

— Не, доколкото ми е известно — отвръща доктор Ломбърг и поглежда Хачкок, който поклаща глава.

— Тер-р-ри, къде си?

— Искам да вляза при нея и да разбера дали не бих могла отново да осъществя контакт — казва Дарби.

— Трябва да присъствам при разпита — подчертава доктор Ломбърг.

— Тя няма да проговори при това положение — не и ако не сме сами двете.

— Тогава ще слушам през вратата.

— Съжалявам, но и това не мога да позволя — възразява Дарби. — Поради неизвестна причина тази жена ми се доверява и аз не възнамерявам да подкопая това доверие.

Осанката на Ломбърг се вдървява. Черните кръгове под очите му са прикрити с лек грим, така че да изглежда добре пред камерите на събраните в болницата журналисти.

— Ще запишете ли разговора? — пита той.

— Да.

— Искам копие от записа, преди да напуснете болницата.

— Ще го получите по-късно.

— Това влиза в противоречие не само с болничните процедури, но е и във висша степен недопустимо.

— Тер-р-ри!!!

— Доктор Ламбърг, не ми се спори — искам просто да успокоя Рейчъл. Какво бихте препоръчали да направя?

— Трудно е да се каже, тъй като не разполагам с кой знае каква информация във връзка със случая или обстоятелствата, довели до тази травма. Крайно е превъзбудена от наличието на фиксиращите колани. По никакъв начин не бива да я освобождавате от тях. Независимо от успеха ви онази вечер, днес пациентката може да се окаже не дотам сговорчива. Нахвърлила се върху една сестра.

— Да, знам за случая. Доктор Хачкок ми разказа.

— Имам предвид инцидента от тази сутрин — сестрата, убедена, че пациентката е все още под въздействието на наркотика, протегнала ръка над лицето й, за да оправи някаква превръзка, а тя я захапала за китката. И като говорим за китки, каква е тази история с изписаните върху нейната ръка букви и цифри?

— Не знаем.

Карай накратко, надуто копеле такова, пусни ме при нея.

— Трябва да се опитате да я убедите, че всички ние сме тук, за да й помогнем. Тя изглежда си е внушила, че е затворена някъде насила. Повече от това не мога да ви кажа.

Рейчъл Суонсън пищи за помощ, а леглото й подскача зад вратата.

— Тези двама господа пред прага й, облечените в бяло, са санитари в моето отделение и са отлично подготвени да се справят със ситуации от рода на онази, която може да възникне. Те умеят да се оправят с пациенти, ако се стигне дотам.

— Това е добре, но не искам нито те, нито който и да било друг да наднича през стъклото. Може да се уплаши. — Дарби изважда миниатюрен касетофон. Той се събира лесно в джоба на риза и е зареден с чисто нова деветдесетминутна касета.

— Виждам, че нямате търпение да влезете — обажда се доктор Ломбърг, — но моля, не забравяйте следното: случи ли ви се нещо, болницата не носи отговорност. Наясно ли сме по този въпрос?

Дарби кимва. Натиска бутона „Запис“ и скрива устройството под блузата си.

Струва й се, че е изминало бог знае колко време, докато стигне до вратата.

Хванала студената стоманена брава, тя се мъчи да си изгради някаква мисъл или образ, с чиято помощ да устои против напора на вълната страх, която започва да я залива. Лятото, когато се прибра у дома за първи път, Шийла я уверяваше, че в къщата няма нищо, което да й причини болка, и двете тръгваха из нея ръка за ръка. Сега майка й не е тук и ничия ръка не ще хване нейната. Никой не е хванал и ръката на Каръл Кранмър.

Дарби поема дълбоко въздух и го задържа, докато влиза в стаята.

Рейчъл Суонсън е плувнала в пот. Клепачите й са здраво стиснати, а тя самата нашепва нещо на себе си, като че ли се моли.

Дарби приближава леглото с бавни, предпазливи стъпки. Рейчъл Суонсън не помръдва. Дарби стига до нея и се надвесва, за да долови думите й, произнасяни с изтънял, съскащ глас:

— Едно ДЛ три ДЛ.

Рейчъл рецитира записаното върху ръката й.

— Две ЛД две ДЛДДНЛ — не, Д, последното е Д.

Дарби полага магнетофона върху възглавницата. Изчаква известно време, заслушана как Рейчъл брои от едно до шест, преди да започне всичко отначало.

— Рейчъл, аз съм, Тери.

Рейчъл Суонсън мигом отваря очи. Погледът й се избистря.