Крис Муни - Изчезналите

— Сериозно, Куп, никога ли не ти става поне малко криво, че си толкова повърхностен?

— Става ми. Всяка вечер си изплаквам очите от мъка. — Куп затваря очи и се обляга назад, за да попие последната топлинка от следобедното слънце.

Дарби поклаща глава. Събира отпадъците и ги занася до кошчето за боклук.

— Извинете. — Това е хубавката блондинка, заговорена преди малко от Купър. — Надявам се да не го приемете като прекалено нахално от моя страна, но мъжът, с когото сте седнали, вашият приятел ли е?

Дарби приключва с дъвкането и заявява:

— Беше. Допреди да разкрие истинската си природа.

— И защо трябва всички хубави мъже да са педали?

— Във всеки случай стана за добро — виси му като сарфалада. Казва се Джаксън Купър и живее в Ню Чарлстаун. Предупредете всичките си приятелки.

Куп не сваля очи от Дарби.

— За какво си приказвахте?

— Питаше ме как се стига до ресторант „Чиърс“.

— Дарб, ти нали си израсла в Белхам?

— Да, за жалост.

— Спомняш си „Лятото на страха“?

Тя кимва.

— Виктор Грейди стана причина за изчезването на шест жени през тази година.

— Една от жертвите, Памела Дрискол, бе от Чарлстаун. Приятелки бяха със сестра ми, Ким. Били двете на някакъв купон една вечер, разделили се след това, Пам си тръгнала и изчезнала. Тя бе… Бе от оня тип наистина прекрасни личности. Много стеснителна. Имаше навика да прикрива уста с длан, когато се смее, заради обратната си захапка. При всяко идване у дома ми носеше скъп шоколад. Винаги ще я помня седнала в спалнята на сестра ми да се кикоти, докато слуша Дюран Дюран, и да разправя как изглеждал Саймън Лебон.

— Пък аз си мислех, че техният басист е симпатичен.

— За мен си беше грозник — отбелязва Куп и лицето му става сериозно. — Когато Пам изчезна, всичко живо реши, че в града се е появил таласъм. Майка ми се шашна до такава степен, че накара сестрите ми да се преместят на втория етаж. Искаше да поставим алармена инсталация и понеже не ни беше по джоба, накара моя старец да смени всички брави в къщата, както и да постави допълнителни резета. Понякога се будех нощем и чувах шум откъм партера — мама обикаля врати и прозорци, за да провери дали всички са залостени. Сестрите ми престанаха да ходят където и да било сами. Не че можеха да го правят — общината наложи ученически час заради случилото се с Пам.

Куп бърше потта от лицето си.

— Една от жертвите на Грейди не беше ли от Белхам?

— Две — отвръща Дарби. — Мелани Крус и Стейси Стивънс.

— Познаваше ли ги?

— Бяхме съученички. С Мелани бяхме и приятелки — много добри.

— Значи разбираш за какво говоря. За това ми напомня и този случай — за тогавашния страх.

Те пристигат в участъка и отиват под душовете. Дарби подсушава косите си, когато телефонът звънва. Обажда се доктор Хачкок от Голямата болница. Трудно е да се разберат думите й на фона на кански писъци.

— Какво казвате? — пита Дарби.

— Казах, че вашата непозната току-що дойде в съзнание и крещи за някоя си Тери.

Дарби забелязва с облекчение двама допълнителни униформени край входа за спешното.

— Докторката чака вътре — осведомява я по-закръгленият с крива усмивка. — Приятно прекарване.

Дарби се пита какво ли има предвид, когато забелязва високия оплешивяващ мъж, застанал край стената близо до стаята на Рейчъл и потънал в разговор с доктор Хачкок. Името на мъжа е доктор Томас Ломбърг. Той завежда психиатричното отделение на болницата и е автор на няколко бестселъра, свързани с поведенческите отклонения на престъпната личност.

— По дяволите — процежда Куп.

— Какво има?

— Забравих си спрея против надути пуяци.

— Дръж се прилично.

Дарби потръпва при ужасяващия звук на остър писък:

— Тер-р-ри!

Следва бързо запознанство. Ломбърг заговаря пръв:

— Предписах й слабо успокоително. Както сами чувате, без особен ефект. Двамата с доктор Хачкок сме единодушни по въпроса за голямата опасност, която би представлявало по-нататъшното поемане на силни психотропни препарати с оглед на общото й физическо състояние. А и поначало не съм особено склонен да ги предпиша, преди да съм напълно наясно с нейната психиатрична диагноза. Доктор Хачкок ми каза, че тя ви взема за някоя си Тери.

— Така ме нарече в нощта, когато я открих под верандата. Името й е Рейчъл Суонсън.

— Тери действителна личност ли е?

— Да. Не мога да се впускам в подробности, но двете са се познавали в продължение на дълъг период от време.