Колийн Маккълоу - Лавина от убийства

Той поклати глава и призна поражението си.

— Няма да ме послушаш, ако ти откажа. Така че, действай.

Тя грейна и скочи от стола.

— Благодаря ти, много ти благодаря! Вече съм направила протокол — избъбри тя, докато отстъпваше към вратата. — Имам намерение първо да открия кои са били събитията и къде са се провели. След като набележа едно или повече подходящи, минавам на втора фаза.

— Чао, Дилия!

Вдигна поглед към часовника и видя, че е станало почти обяд. Посегна към телефона и след като сбърка няколко пъти, най-сетне се свърза със специален агент Тед Кели от ФБР.

— Обядва ли? — попита Кармайн.

— Не още.

— Ще те чакам в „Малволио“ след петнайсет минути.

Въпреки че на Кели се налагаше да дойде с кола и да си намери къде да паркира около управлението, той вече се бе настанил в едно сепаре, когато Кармайн влезе в заведението.

— Мога да се закълна, че всички знаят кой съм — поде агентът, когато Кармайн се отпусна срещу него, — а досега нито едно ченге не ме е погледнало.

Кармайн се намръщи.

— Подушили са те, Тед. Ти какво очакваш в градче като Холоуман? Целият отдел знае, че в града се мотае един гигант от ФБР. — Той прегледа менюто, все едно не знаеше какво ще поръча. — Специална салата „Луиджи“ и дресинг „Таузънд Айлъндс“. Така довечера няма да ми се налага да се тъпча със зеленчуци.

Мърли, сервитьорката, наля кафе в чашите им и зачака поръчките. Кели си избра сандвич с печено говеждо, след това се облегна назад с въздишка.

— Оказа се прав за „Малволио“ — призна той. — Най-хубавото в този противен град.

Каза го напълно сериозно и искрено. Гневът на Кармайн пламна при тази проява на невъзпитание. Спокойно, Кармайн, нито дума!

— Как върви търсенето на неуловимия Одисей?

— В задънена улица съм. Разкажи ми за Джошуа Бътлър.

Кармайн го погледна изненадано.

— Тед, нали ти изпратих доклад, но щом искаш да ти докладвам устно, дадено. Той е изнасилил и убил Бианка Толано, след това е сдъвкал капсула цианид, за да не бъде арестуван. В престъплението няма спонтанност, Бътлър е извършил всичко като по учебник.

Агентът на ФБР изсумтя презрително.

— Стига глупости, Делмонико! Искам другите подробности. — Ухили се. — Едно птиченце ми каза, че топките му били като фъстъци.

— Кое е това птиченце? — попита Кармайн и погледна Кели, въпреки че пред очите му се бе спуснала червена пелена.

— Хич не питай — отвърна самодоволно Кели.

— Не се ебавай с мен, федерален путьо!

Агентът на ФБР остана с отворена уста. След това възмущението потисна удивлението и той се стегна.

— Думи, които ще доведат до бой — рече, без да се шегува.

— Тогава да излезем навън.

В заведението се беше възцарила гробна тишина. Луиджи щракна с пръсти на Мърли и Мини, които се шмугнаха зад барплота, а трийсетте ченгета зяпаха двамата мъже като омагьосани.

— Ти сериозно ли? Сериозно ли говориш?

— Писна ми един федерален да ме прекарва! — Ушите на Кармайн бучаха и той изръмжа: — Да излезем навън.

— Вземи си думите обратно! Ако се сбием, ще се чуе от Портланд в Орегон до Портланд в Мейн!

— Продължаваш да ми се правиш на умник, путьо от големия град, дето се мислиш за всезнайко! Препикаваш града ми, значи препикаваш управлението ми… Майната ти!

— Излизаме навън — нареди Кели и се изправи.

Всичко стана за съвсем кратко време. Двамата мъже се наежиха, стиснали юмруци, и Кели замахна, но не успя да удари противника си. В следващия миг се озова проснат на земята и се питаше дали ще успее да си поеме отново дъх. Виждаше единствено лепналите се на прозорците на „Малволио“ полицаи и протегнатата надолу ръка на Кармайн.

— Дори не видях кога замахна — призна той, след като си пое дъх и се опита да надвие болката. — Само че не съм съгласен да ме наричаш путьо. Забрави за обяда.

— Отказваш да се храниш с мен, след като те тръшнах на земята, защото те е страх какво ще се чуе ли? — подхвърли вече по-бодро Кармайн. — Крайно време е всички като теб да разберат, че трябва да престанат да се бъзикат с местните.

Влязоха отново и седнаха.

— Благодаря ти, че не нанесе видими поражения — рече нацупеният Кели.

— А, просто не можех да достигна до лицето ти, затова се прицелих някъде в средата — обясни Кармайн, доволен от постигнатата победа. — Казвай сега кой ти пошушна за тестисите на Джошуа Бътлър?

— Ланселот Стърлинг, шеф на отдела на Бътлър.

— На това му се казва чудесен шеф! Напомни ми да не си подавам документите за работа в „Корнукопия“. И защо не искаше да ми кажеш?