Джеймс Грейди - Брутално

„От онзи разпит не ми е казала нито дума“ — помисли си Кол. Не говореше и с присъстващите на кремацията на Монаха в петък, нито дори с Фарън, който произнесе реч за покойника — обич, вярност и радост — като имаше благоприличието нито веднъж да не каже „аз“.

Информацията по новините се бе съсредоточила върху еволюцията на Монаха от игрището до политиката. Един от материалите в „Уошингтън Поуст“ свързваше престъплението със заподозрян в пет взлома в Капитолия и едно убийство. Един телевизионен канал съобщи, че полицията показвала на съседите снимката на този мъж. Никъде не се споменаваше за заговор или убийци. Никой не знаеше, че „заподозреният във взлом“ вече от две седмици е задържан от федералните власти.

Фарън последва Лорън в черната стъклена сграда, придружен от двете страни от Ууд и Нгуен, които не изпускаха от поглед пустата улица. Присъствието на агенти от ФБР, работещи под прикритие в щаба на Фарън, беше разкрито само на ключови хора от охраната с обяснението, че е станал жертва на финансова измама.

„Три дни до свети Валентин“ — помисли си Кол.

Адвокатът Джон Лейбовиц последва клиента си в сградата — от нея се излъчваше телевизионно публицистично предаване, на което вярваха 41 милиона американци. Той носеше писма и факсове, съдържащи правилата за провеждане на предаването. Алибито му за убийството на Монаха беше неубедително — както и на Лорън и Ууд. Кол бе наредил да установят тайно наблюдение и над тримата помощници на Фарън.

Когато в събота вечерта се съвещаваше по телефона от Чикаго с Кол и Сали, Ник беше казал:

— Още от самото начало знаехме, че ще е по-трудно да открием шпионина, отколкото да спрем убиеца.

— Дали някой управлява Ванс? — попита Сали. — Или той е неуправляем? Смяташ, че онова, което е извършил в Чикаго, е само за да отклони вниманието ни…

— Онзи, който го е открил, вече го е пуснал в действие — отвърна Кол. — Сега… възможно е изобщо да не поддържат връзка. Сигурно не се и налага.

— Веригата води от Кърт Ванс през Крис Харви и Брайън Лъстър до онзи, който командва парада — рече Ник.

— И ние не разполагаме със звената, които свързват нашите убити бивши затворници с човек, който работи за Фарън. — Кол разтри челото си. — Или с АА, Якудза, някакъв бизнес конкурент… изобщо с когото и да е.

— И затова искаш да организираш подслушване на помощниците на Фарън ли? — попита Ник.

Кол кимна.

— Не е законно, но не ми пука.

— Ти изобщо не ги попита за седемдесет и четирите хиляди долара, които липсват от парите, минавали през онзи гардероб — бе казала Сали.

— Но и никой от тях не спомена за това — отвърна инспекторът. — Не мислиш ли, че поне един от тримата би трябвало да е забелязал?

— Монаха е забелязал — рече Сали. — Помислил си е, че е попаднал на обикновен крадец, затова е допуснал не когото трябва зад гърба си.

Тази неделя вечер Кол я последва в телевизионния замък. Качиха се с асансьора на третия етаж. Ник се връщаше със самолет от Чикаго, където желязна засада продължаваше да очаква Ванс в евтиния хотел, докато цяла армия от агенти на ФБР разпитваше служители на самолетни компании, продавачи на билети за влакове и автобуси, проверяваше самоличността на стотици хиляди пътници, напуснали града през двете му летища от сряда следобед насам. В телефонно обаждане от Министерството на правосъдието се спомена за милиони долари, хвърлени на вятъра, само за да се стигне до поредната жертва на убийство.

— Какво ви пука? — отвърна Кол. — Нали продължавате да си прикривате задниците.

В „клуба“ на Фарън в Интернет се появи имейл, свързан с убийството в хотелската стая в Чикаго: „Готов ли си вече да умреш? Г.“.

— Не отговаряй — беше казал на Фарън Кол. — Възможно е това отново да го накара да ти прати съобщение. Само ще ни отвори работа.

— Това няма значение — бе казал в заседателната зала Ник. — Той не се интересува какво казват другите.

Камбанката на асансьора, който отнасяше Кол и Сали на телевизионна земя, звънна.

— Леле — каза млада жена в коридора, когато двамата излязоха. — Вие сте като клоунска каруца. Извинявайте, ама пристигат асансьор след асансьор, пълни с помощници на господин Сиърс. Зелената стая, такова, още малко и ще се пръсне!

— Колегата ми ще се присъедини към другите — отвърна Кол. — Аз ще се поразходя наоколо.

— Другите мъже, такова, вече ни провериха.

Инспекторът се усмихна.

— Аз, такова, просто искам да видя как изглежда отвътре американската фабрика за реалност.