Кен Фолет - Пробуждане

Присъни му се силно еротичен сън. Беше Кросното от „Сън в лятна нощ“ с магарешки уши и с феите на Титания със стройни крака и закръглени гърди. Самата Титания, кралицата на феите, разкопча панталона му, а колелата на влака потракваха равномерно в мрака…

Той бавно се събуди, с неохота разделяйки се с виденията, за да се върне към реалния свят на железниците и ракетите. Ризата му бе разгърдена, а панталоните — разкопчани. Били бе до него и го целуваше.

— Буден ли си? — прошепна в ухото му и се засмя. — Не ми се ще да си хабя усилията върху заспал мъж.

Той протегна ръка и я погали по хълбока. Още бе с пуловера, но гащичките ги нямаше.

— Буден съм — отвърна с внезапно пресипнал глас.

Тя се повдигна на ръце и крака и почти докосвайки с гръб тавана на купето, застана над него. Впила поглед в неговия, бавно се отпусна върху него. Люк пое рязко дъх и го задържа, изживявайки с всичките си сетива момента на проникването. Вагонът се люшкаше наляво и надясно, релсите пееха в еротичен ритъм.

Той плъзна ръце под пуловера й да я погали по гърдите. Кожата й бе гладка и топла. Били сведе устни до ухото му и прошепна:

— Бяха се затъжили за теб.

Колелата тракаха, Америка отлиташе назад в нощта километър след километър, Били не спираше да го целува и на моменти на Люк му се струваше, че продължава да сънува. Прегърна я здраво през гърба и я притисна към себе си, за да се увери, че това същество тук е от плът и кръв, а не приказна фея. И тъкмо докато си мислеше, че му се иска да продължи така цял живот, вълната на удоволствието започна да го залива с горещите си пориви, той се притисна към нея с всичка сила и глухо изстена.

— Стой така! Не мърдай! — извика тихичко Били.

Той застина, без да помръдне. Били завря глава в рамото му и горещият й дъх го опари по шията. Докато той лежеше неподвижно, тя като че ли танцуваше върху него, разтърсвана от спазми като от ток, отново и отново, докато накрая се просна върху него, изцедена, останала без дъх.

Двамата полежаха малко така, без да помръдват, но този път Люк не заспа. Явно и на Били не й се спеше, защото по едно време каза:

— Имам една идея. Хайде да се измием.

Той се засмя.

— Най-вече аз.

Били се изтърколи през леглото и слезе долу, последвана от него. В ъгъла на купето имаше миниатюрна мивка с шкафче над нея. Тя отвори шкафчето и извади калъпче сапун и кърпа за ръце. После напълни мивката с гореща вода.

— Първо аз ще те измия, после ти ще измиеш мен.

След това намокри кърпата, натърка сапун по нея и започна. Беше невероятно интимно и секси и Люк затвори очи. Тя насапуниса корема му и после клекна да измие и краката му.

— Прескочи една работа — каза й той.

— Не се безпокой. Най-хубавото го оставям за най-накрая.

Когато тя свърши, той й върна услугата и му се стори, че това беше дори още по-възбуждащо. После двамата отново си легнаха, този път на долното легло.

— А сега — каза тя, — какво си спомняш за оралния секс?

— Нищо — отвърна той. — Но мисля, че ще се справя.

Антъни отлетя за Флорида с едно малко самолетче, което през целия път над Алабама и Джорджия се подмяташе на всички страни при всеки порив на вятъра. Заедно с него летяха един генерал и двама полковници, които биха го застреляли на място, ако знаеха целта на пътуването му.

Кацнаха на пистата във военновъздушната база Патрик, разположена на няколко километра южно от Кейп Канаверал. Терминалът се състоеше от няколко стаи в задния край на един от хангарите. Представи си оперативните групи на ФБР в техните спретнати костюми и лъснати обувки, очакващи пристигането на самолета, за да го арестуват, но единственият човек, който го чакаше, бе Елспет.

Изглеждаше изтощена до крайност. Антъни за първи път улови у нея белезите на приближаващата старост. По бледата й кожа ясно се забелязваха зачатъци на бръчки, а стройното й и изпънато тяло като че ли вече бе дребно и прегърбено. Тя го поведе навън, където белият й корвет бе паркиран под горещото слънце.

Още щом седнаха в колата, Антъни попита:

— Как е Тео?

— Доста стреснат, но ще се оправи.