Дашиъл Хамет - Големият удар

Тъмният силует на къщата изду гърбица. Изпратих й един куршум. Мъжки глас изрева „Ооох!“ и добави по-тихо, но с много чувство: „Да пукнеш дано, да пукнеш!“

В продължение на две-три секунди, които ни се сториха крайно нагорещени, около нас плющяха ли, плющяха куршуми. А след това изведнъж ни обгърна само нощната тишина. След пет минути спокойствие аз се надигнах на ръце и крака и запълзях напред, следван от Джак. Теренът обаче се оказа непригоден за този начин на придвижване. Три метра ми бяха предостатъчни. Изправихме се и останалото разстояние до къщата извървяхме в цял ръст.

— Почакай! — прошепнах аз, оставих колегата при единия ъгъл на сградата, заобиколих, но никого не видях и нищо не чух освен вдигания от мен самия шум.

Натиснахме дръжката на входната врата. Беше заключена, но много паянтова. Блъснах я с рамо и влязох, стиснал пистолет и фенерче в ръце.

Съборетината беше празна.

Нямаше жива душа, нито мебели, нито следи от присъствието на едното или другото в двете празни стаи. Нищо — само голи дъсчени стени, гол под и гол таван, на който имаше кюнец, но без печката.

Ние с Джак застанахме насред стаята, загледани в празнотата, и взехме да ругаем бараката отпред назад и обратно затуй, че беше празна. Още не се бяхме доизказали, когато отвън се чуха стъпки, бял сноп светлина огря широко отворената врата и нечий прегракнал глас нареди:

— Ей! Излизайте един по един и без номера!

— Вие пък кои сте? — попитах аз, побързах да загася фенерчето и се долепих плътно към стената.

— Цяла глутница заместник-шерифи — отвърна гласът.

— А не може ли да пуснете един вътре, да го огледаме? — продължих аз. — Тази вечер ме душиха, клаха и стреляха, та не ми остана много вяра в ничия честна дума.

На прага се появи върлинест кривокрак мъж с тясно брулено лице и ми показа полицейската си значка. Аз пък му показах своите документи. Тогава влязоха и останалите. Общо трима.

— Минавахме долу по пътя, когато чухме престрелката — обясни върлинестият. — Каква става?

Аз му разказах.

— Тази колиба от много време стои празна — рече той, когато свърших. — Всеки би могъл да я използува за нощувка. Значи според вас е бил онзи, Пападопулос, а? Тогава да се поогледаме за него и приятелчетата му — особено предвид апетитната награда.

Претърсихме гората, но никого не открихме. Онзи, когото бях съборил, и другият, когото бях улучил с пищова, бяха изчезнали.

Ние с Джак се върнахме в Саусалито заедно със заместник-шерифите. Там намерих лекар да ми превърже гърба. Каза, че раната е дълга, но повърхностна. След това се прибрахме в Сан Франциско и си тръгнахме — всеки към своя дом.

С това работата ни за деня приключи.

А ето какво се случило на другата сутрин. Аз не бях очевидец. Чух за станалото малко преди обяд, а следобед прочетох за него във вестниците. Тогава още не знаех, че ще ме интересува лично, но по-късно го разбрах — затова ще го опиша тук, където му е мястото.

В десет часа сутринта насред многолюдната Маркет Стрийт се появил, олюлявайки се, мъж — чисто гол от върха на смазаната си от бой глава до ходилата на покритите си с кръв крака. От голите му гърди, гърба и цялото му тяло висели ивици месо, от които капела кръв. Лявата му ръка била счупена на две места. Плешивата му глава била буквално смачкана отляво. Час по-късно умрял в болницата за бърза медицинска помощ — без да продума на никого, без да настъпи промяна в празния му, безразличен поглед.

Полицията лесно проследила траекторията на капките кръв. Те свършвали в алена локва на глуха уличка, в съседство с малък хотел близо до Маркет Стрийт. В хотела открили стаята, от чийто прозорец мъжът скочил, паднал или е бил изхвърлен. Леглото било подгизнало от кръв. По него имало нахвърлени разкъсани и навързани чаршафи, използувани като въже. Имало и пешкир, с който му е била запушена устата.

Уликите говорели, че голият е бил завързан за леглото със запушена уста и обработван с нож. Според лекарите ивиците плът били рязани, а не късани с ръце или издрани с нокти. След като собственикът на ножа си отишъл, голият успял да се освободи и — вероятно изгубил разума си от болка — или скочил от прозореца, или паднал от него. При падането строшил черепа и ръката си, но въпреки това съумял да извърви една пряка и половина.

Управата на хотела съобщила на полицията, че бил отседнал от два дни при тях под името X. Ф. Бароуз, с местожителство Сан Франциско. Имал черна пътническа чанта, в която освен дрехите, бръснарските принадлежности и други лични вещи полицията намерила кутия патрони, черна кърпа с дупки за очите, четири шперца, сгъваем лост за разбиване на врати и морфин, със спринцовка и всичко останало. Из стаята открили останалите дрехи, пистолет и две шишета алкохол от по четвърт галон. И нито цент.