Робин Кук - Треска

Хванал здраво епруветката с кръвната проба на Мишел, Чарлз бързо прекоси фоайето на института Уайнбъргър. Не обърна внимание на поздравите на веселата портиерка и на мъжа от охраната и се затича по коридора към лабораторията си.

— Благодаря ти, че се върна — заяде се Елън. — Бих могла да се възползвам от известна помощ при инжектирането на мишките с „Кансеран“.

Чарлз и на нея не обърна внимание, отнасяйки кръвната проба към апарата, който използваха, за да изолират клетъчните компоненти на кръвта. Започна със сложната процедура по настройката на уреда.

Навеждайки се под стъклените рафтове, за да види какво става, Елън ядосано повтори:

— Слушай, казах, че би могъл да ми помогнеш…

Чарлз включи една циркулационна помпа.

Елън избърса ръцете си, заобиколи работната маса, любопитна да разбере какъв беше обектът на явно задълбочения му интерес.

— Приключих с инжектирането на първата партида мишки — каза отново, когато приближи достатъчно, за да е напълно сигурна, че Чарлз я чуваше добре.

— Чудесно — каза Чарлз, без да прояви интерес. Внимателно въведе една измерима част от кръвната проба в апарата. После включи компресора.

— Какво правиш? — Елън проследи всичките му движения.

— Мишел има миелобластична левкемия — каза Чарлз. Произнесе го по такъв спокоен начин, като че ли докладваше прогноза за времето.

— О, не! — ахна Елън. — Чарлз, толкова съжалявам. — Искаше й се да протегне ръка и да го утеши, но се въздържа.

— Удивително, нали? — разсмя се Чарлз. — Ако днешните трагедии бяха приключили само с това, което се случи тук в Уайнбъргър, вероятно просто щях да се разплача. Но и с болестта на Мишел, всичко като че ли е вече малко прекалено. Исусе!

Смехът му звучеше изкуствено, но на Елън й се стори някак неуместен.

— Добре ли си? — попита тя.

— Идеално — отговори Чарлз, като отвори малкия хладилник, където държаха клиничните реагенти.

— Как се чувства Мишел?

— Доста добре точно сега, но няма никаква представа какво я очаква. Мисля, че ще бъде много лошо.

Елън не знаеше какво да каже. Смутено продължи да го наблюдава, докато той довършваше теста си. Накрая успя да каже:

— Чарлз, какво правиш?

— Имам малко от кръвната проба на Мишел. Ще проверя дали нашият метод за изолиране на раков антиген въздейства върху левкемичните й клетки. Това ми дава погрешното впечатление, че правя нещо, за да й помогна.

— О, Чарлз — съчувствено каза Елън. Имаше нещо толкова жаловито в начина, по който призна уязвимостта си. Елън знаеше колко дейна личност бе той, а самият Чарлз й беше разказвал, че най-трудното нещо при болестта на Елизабет е било чувството му за безсилие да й помогне. Как е бил принуден просто да седи и да очаква да умре. А сега и Мишел!

— Реших, че няма да спираме с нашата работа — каза Чарлз. — Ще продължим и едновременно ще работим по изследването на „Кансеран“. Ще работим и нощем, ако се налага.

— Но Морисън настоява много за абсолютното ни съсредоточаване върху „Кансеран“ — каза Елън. — Всъщност, мина оттук, за да подчертае това, докато ти отсъстваше. — За момент Елън се поколеба дали да не му каже истинската причина за посещението на Морисън, но след всичко друго, което се беше случило, се побоя.

— Последното, което ме интересува, е какво казва Морисън. С болестта на Мишел ракът отново се превърна за мен в нещо повече от чисто метафизичен проблем. Нашата работа е много по-перспективна, отколкото създаването на още един хемотерапевтичен препарат. Освен това Морисън дори не е необходимо да знае какво вършим. Ще завършим работата по „Кансеран“ и той ще е щастлив.

— Не съм сигурна дали разбираш до каква степен ръководството разчита на „Кансеран“ — каза Елън. — Наистина не мисля, че е добре да им се противопоставяме в този случай, още повече, че мотивът е личен интерес.

Чарлз се вцепени за момент, после избухна. С такава сила стовари отворената си длан върху плочките на работната маса, че от горните рафтове паднаха няколко колби.

— Достатъчно! — изкрещя той едновременно с оглушителния звук от удара си. — Писна ми от хора, които ми казват какво да правя. Ако не искаш да работиш с мен, просто се измитай оттук!

Чарлз рязко се обърна и се зае отново с работата си, нервно прокара ръка през разрошената си коса. Работи известно време мълчаливо, после, с гръб към Елън, каза:

— Не стой само ей така, подай ми надписаните радиоактивни нуклеотиди.