Филип Шелби - Опасни муцуни

Майстора живееше на шестия етаж, където някога бяха настанявани прислужниците. Стаите бяха доста тесни, а таваните схлупени, така че дори и децата трябваше да се навеждат. Апартаментът на Майстора не се отличаваше от останалите десет, с които делеше етажа — една стая, с преграда по средата, за да се оформи нещо като кухненски бокс. В него имаше само бюфет, двоен котлон и мивка. Леглото и олющеният гардероб бяха отвъд преградата, заедно с поразклатен дървен стол. Стаята имаше само един, доста мръсен прозорец. Дъските по пода бяха протрити и изкорубени, а стените — покрити с пожълтели от влагата тапети на някакви вече неясни цветя. Затова пък от пръв поглед се виждаха следите от смачкани хлебарки, мухъл и мръсотия.

В ъгъла бе клозетът, скрит зад набързо сглобена талашитена преграда. Майстора отвори подвижния параван, служещ за врата, измъкна малък куфар и комплект връхни дрехи, поставени на закачалка и покрити с найлонова торба.

Сложи ги върху леглото, после наля вода в чайника и включи котлона. Съблече се и внимателно пребърка всички джобове на палтото и на костюма си. Остави на бюфета монетите, ключовете и фалшивите паспорти. За застарял скитник тялото му изглеждаше изненадващо гъвкаво, стройно и мускулесто. Сега движенията му бяха прецизни, без нито един излишен жест, без сянка на колебание или умора.

Голият мъж изля врялата вода от чайника в мивката, добави от студената и пусна вътре парче сапун. След това отново напълни чайника и изтърка ръцете и лицето си с коравия сюнгер, изплакна се, после още веднъж ги изми. Вдигна очи към нащърбеното огледало над мивката. Оттам го гледаше ново лице, различно от похабените черти на скитника.

Изтри се с изхабената кърпа и отвори куфара. Измъкна оттам чисти чорапи, бельо, вратовръзка и чифт солидни, тъмночервени туристически обувки. Смъкна найлона от закачалката и посегна към ризата. Облече панталоните и спортното сако от туид. Малко го забави само връзването на вратовръзката, защото беше отвикнал. Накрая измъкна гребена от горното чекмедже на бюфета и грижливо се среса, оглеждайки се в огледалото.

Сега приличаше на провинциален учител или на треторазреден професор, скаран с модата.

Майстора коленичи и повдигна с лявата си ръка единия от четирите крака на леглото. С дясната си ръка го отвинти. Отначало резбата поддаде неохотно, но след малко кухият крак се завъртя по-леко. Мъжът внимателно спусна леглото на пода.

Майстора обърна нагоре кухия крак и измъкна от тръбата плътно пристегнат сноп банкноти — френски и швейцарски франкове, американски долари и свидетелство за раждане, попълнено с име, което съвпадаше с името на канадския паспорт. Срокът на този паспорт бе изтекъл, но не беше трудно да се удължи. Персоналът на канадското консулство в Париж беше съставен предимно от френскоговорещи канадци, а според рожденото свидетелство произходът на Майстора беше от Квебек.

Най-надълбоко в скривалището бяха укрити къс избеляла хартия, на който преди петнадесет години бе записан загадъчния телефонен номер 001-1-202-555-1647, и някакъв древен свитък, който изглеждаше много, много стар.

Мъжът остави съкровищата си върху плота на бюфета, отново завинти кухия крак към леглото и изгори хартията с телефонния номер в пепелника. Изсипа пепелта в мивката и пусна водата. Напъха банкнотите, канадския паспорт и свидетелството за раждане в джоба на сакото. Събра старите дрехи и ги мушна в окъсаната пазарска чанта зад вратата. По-късно и за нея щеше да се погрижи.

Почти готов за дългия път, Майстора се отпусна на ръба на леглото и внимателно прерови страниците, пожълтели и засъхнали с течение на времето. Черният китайски туш беше избледнял. Нямаше нито заглавие, нито подпис. Ръкописът беше на китайски.

Успя да го разчете, обаче се затрудни при тълкуването на сложните предсказания в стария хороскоп, изпълнен с описание на звездни конфигурации и неясни знамения. Астрологията, както и всеки друг метод за предсказване на бъдещето, изискваше непрекъснато практикуване, за да се постигне съвършенството. През последните петнадесет години съдбата на Майстора като че ли бе направлявана от някакъв невидима и загадъчна, но всемогъща сила, пред която дори и звездите се оказаха безпомощни, дори и когато се подреждаха точно според хороскопа му. Сега обаче влиянието на тази сила бе преустановено. Майстора едва ли можеше да си го обясни, макар че нищо друго не желаеше така страстно. Очевидно отново трябваше да потърси помощ.