Филип Шелби - Опасни муцуни

Мъжът неудобно пристъпи от крак на крак.

— Казах ви, че това бе доста необичайна поръчка. Пръстенът ми бе изпратен чрез „Федерал Експрес“. Беше придружен от бележка, в която се казваше, че трябва да го нося, за да ме познаете.

— А мустаците и брадичката?

— Трябваше да си пусна. Очевидно за да можете да ме разпознаете.

— Това не ви ли се стори странно?

— Мадам, заплатиха ми три пъти повече от обикновено, плюс билет за първа класа. Ако този тип беше поискал, щях да облека и рокля. — Куриерът се поколеба. — Е, може би… чак до роклята нямаше да стигна.

Тя внимателно го огледа. Мъжът приличаше удивително на Майстора, но без мустаците и брадичката веднага би забелязала разликата, но така, както изглеждаше в момента, тя бе видяла това, което Майстора искаше да види. Пръстенът бе последният щрих в шедьовъра.

— Вижте, струва ми се, че не разбирам какво става тук — рече Прес. — Не нося нито контрабандна стока, нито наркотици.

— Сигурен съм, че е така — намеси се Кроуфорд.

Холис погледна към него и видя, че той бе отворил пакетчето.

— Какво е това, Сам?

Той й подаде малка черна кадифена кутийка за бижута.

— Безопасно е. Можеш да го отвориш.

С треперещи пръсти тя повдигна капака. Знаеше какво ще намери вътре.

В сатененото гнездо лежеше камеята, която Макган й бе дал в онзи ден, когато двамата с Майстора напуснаха Париж. Обърна я и видя, че задният капак бе запоен. Надписът още бе там: „Завинаги твой“.

Очевидно Майстора бе отишъл в онзи склад след Уайли и бе взел камеята, за да я използва при подходящ случай.

— Изглежда наистина хубава — обади се Прес. — Стара и много скъпа вещ.

Холис погледна към Кроуфорд.

— Той се е върнал, а ние го изпуснахме. Искал е да разберем това.

Отвън пред терминала, сред семействата, помъкнали куфари, сакове и кутии, вървеше един възрастен свещеник, облечен в черни панталони, с бяла колосана якичка. На гърдите му висеше скромен метален кръст, който се поклащаше в такт със стъпките му.

Той мина покрай стоянката за таксита и се спря пред един „Ситроен“, до тротоара. Когато отвори предната дясна врата, Тесие го посрещна с думите:

— Благословете ме, отче, защото съгреших.

— Внимавай с шегите, синко — укорително поклати глава Майстора.

Тесие се засмя.

— Всичко стана точно така, както го бе намислил.

— Нима си очаквал нещо друго? — промърмори Майстора.

Той бе наблюдавал цялата операция по залавянето, скрит в един ъгъл в чакалнята.

Съжаляваше единствено, че не можа да види израза на Холис, когато надзърна в кутийката.

— Да вървим — каза той. — Вече ни чакат.

Тесие изръмжа, лапна цигара и потегли.

Наистина ги чакаха: неговият шеф, френският представител на сенчестата ОМЕГА, основана от Уайли, както и влиятелни личности от Европа и Азия. Макар че Уайли бе мъртъв, организацията продължаваше да съществува. Подобно на президентската институция в Щатите, тя бе надживяла своя създател.

Докато напредваше бавно сред натоварения трафик, Тесие се усмихваше. Искаше му се Макган да е още жив, за да види колко далече бе стигнал. Дори щеше да го почерпи с едно питие, защото именно Макган го бе въвел в тайния свят на неуловимите убийци.

Сега Тесие работеше за същите господари. Именно той бе дал обявата през декември в „Интернешънъл Хералд Трибюн“: „Търси се майстор…“, след което бе отлетял до Маями с новите инструкции. Налагаше се да се срещне лице в лице с него не само за да уточни детайлите по прехвърлянето и канала за връзка: следващата задача на Майстора трябваше да бъде във Франция и Тесие трябваше да му покаже жертвата. Припомни си за последния неуспех на Макган и се закле, че никога няма да допусне подобен провал.

— Ето я — обади се Тесие.

Майстора погледна през прозореца и видя Холис Фримънт на тротоара. Почти усещаше разочарованието и гнева й.

— Можеш да се заемеш с нея. Или с двамата, но след като свършиш — подметна Тесие.

— Когато свърша, това ще означава, че те не са успели да ме спрат — отвърна Майстора. — Не е необходимо да избързваме.

Тесие сви рамене. Не му се искаше да оставя работата недовършена.

Майстора си помисли, че Тесие не го разбра. Чудесно. Този французин не знаеше нищо за хороскопа на Дебелия Ли. Предупреждението беше много ясно: стой далеч от момичето и мъжа до нея, иначе успехът и бъдещето ти няма да бъдат гарантирани.

По-късно щеше да има време да разчете наново разположението на звездите и небесните сили, за да реши какво да прави с тази забележителна млада жена, чиято съдба толкова удивително се преплиташе с неговата.